Японска кухня – изрази при хранене

/in /by

Японска кухня – една необятна вселена, която предлага изключително много и разнообразни храни. В основната си част тя е тясно свързана с природата и сезонните плодове и зеленчуци. Наред с това много от ястията в нея са с основа ориз, а близостта на една голяма част от територията на Япония с морето добавя рибата и морските продукти.
След навлизането на сушито в глобалната кухня и милионите почитатели по света, които обичат да се наслаждават на тази храна, все повече хора се интересуват от японската храна. Една част се спират само на здравословните готварски рецепти. Други продължават усилено да изучават не само храната, но и традициите на японската кухня. Немалка част от туристите, които посещават Страната на изгряващото слънце са запленени от вплетените в един стил на живот традиция и модерност. Посещавайки заведение, в което се поднася японска кухня много хора, особено живеещите на Запад нямат представа от етикета при хранене. За много от хората познаването на традициите при хранене в Япония не е нужно, но ако човек е решил да посети традиционен ресторант може да заложи на няколко фрази, които правят добро впечатление.
Все пак в ресторантите с японска кухня, които се намират извън Япония най – често обстановката е леко променена, като храната се сервира на маса със столове, а не както е традиция – на земята. Ресторантите, в които се поднася японска кухня обикновено са издържани в съответния стил. В заведенията с традиционна японска кухня и които са разположени в Страната на изгряващото слънце може да се използват няколко израза, които са типични за етикета на хранене.
Един малко по – особен момент при произнасянето на думите на японски е типичният за езика е бързото изговаряне – все едно говорещият е под стрес.
Сред най – разпространените изрази е „Много благодаря“. Думата, написана с латински букви е Arigato gozaimasu (ah-ree-gah-toh go-zah-ee-mahs). Изразът може да използва в повечето ситуации в ежедневието, но е добре да се казва премерено, особено ако използващият го не знае други изрази на японски.
Наред с вкусотиите, при етикета на японската кухня се изисква казване на определени изрази преди започване на храненето и след неговия край. При сядане на масата и преди започване на консумация на ястията се казва Itadakimasu! (ee-tah-dah-kee-mahss). Изразът има различни интерпретации, но най – общо се характеризира със смисъла на „Приятен апетит“ и „Благодарим за храната“.
В края на храненето етикета на японската кухня повелява да се каже Gochisousama deshita (goh chee soh sah mah deh shee tah). Изразът след хранене означава нещо подобно на „Беше много вкусно“.
За да се попита учтиво хоста или хостесата в ресторант с японска кухня дали има места, може да се използва израза Sumimasen (su-mee-mah-sen), който се отъждествява с „Извинете ме“.
И все пак. Научаването на няколко израза на японски не са излишни, но е най –добре да се ползват само в страната или на място, където е сигурно че ще бъдат разбрани.
Още интересни факти за различните видове японски ресторанти научете в блога.

Японската кухня – интересни вкусотии

/in /by

Много от почитателите на японската кухня не са имали възможността да опитат повечето от снаксовете, които се предлагат в страната. Някои от тях се предлагат в целия свят, но има и такива, които са типични и предлагани само в Япония или страните от Азия. Ето още няколко интересни снакса от японската кухня, които обаче донякъде развалят нейният ореол на здравословна.
Yukimi Daifuku са топки сладолед увити в мочи (вид оризов продукт). Предлагат се във всякакви вкусове включително ванилия, ягода, шоколад и дори зелен чай. Първата им поява е не толкова отдавна – през 1981г.
Konpeito – типично традиционни за японската кухня захарни бонбони. Имат грапава текстура и форма на звезда. Качествените бонбони се произвеждат по традиции от 19-ти век, като цялото производство отнема около две седмици. Считат се за изключително специални сладки и се поднасят на официални събития и дори на чаена церемония.
Jagariko е марка японски снакс, който е подобен на чипса, но е във форма на стик. Пуснат на пазара през 1995г. моментално става хит, а чашката, в която се продава се превръща в негова запазена емблема.
Big Katsu е евтин снакс, който е направен да изглежда като традиционния Токацу – много популярно ястие от японската кухня, което представяла нещо като панирана свинска пържола. В този вариант се прави от рибна паста.
Every Burger – името звучи подвеждащо. Този сладък снакс само прилича на хамбургер по формата си. Иначе представлява питки подобни на тези за хамбургер, които имат млечен шоколад по средата и бял шоколад, който имитира сирене.
Ichigo Ame е японската версия на захаросаните ябълки, но вместо ябълки се използват ягоди. Ichigo Ame се предлагат най – вече в сезона на ягодите, когато плодът е свеж и може да се обработва.
Никуман са солени вкусотии от японската кухня, които представляват задушени кифли пълнени със свинско месо. Магазините, които ги предлагат често се отличават с излизащата от тях пара.
Kakigori интересно и много вкусно ястие от японската кухня. Счита се за класически летен десерт, който се прави от лед, а начинът на приготвянето му не се е променил особено в последните 50 години. Предлага се на улицата и в кафенетата. Много семейства го приготвят у дома и го използват за разхлаждане в летните горещини. За овкусяването му се използват най – различни подправки като захарен, кондензирано мляко или традиционното японско сладко Анко.
Monaka е много апетитно сладко изкушение от японската кухня. Прави се във фунийка подобна на сладоледената. Вътре се слагат различни плънки като сладка паста от червен боб, мочи или паста от кестени. В днешно време често се добавя и сладолед.
Вижте още вкусни десерти от японската кухня

Японската кухня – снакс и сладкиши

/in /by

Японската кухня притежава много качества на здравословност и вкусове. Но подобно и на останалите световни кухни има и своите не толкова здравословни храни. Някои от най – популярните вкусотии от не толкова здравословната страна на японската кухня са снаксовете. Странната история на японските снаксове започва през 15-ти век, когато самураите намерили храни с дълъг срок на годност, които могат да се запазят продължително при походи и време на битки.
Следващият бум на снаксовете идва след 1890-та година, когато на японските пазари започват да се внасят захар и зърнени храни. Западният стил на снаксовете започва да се произвежда в Япония, но те не намират почва в Страната на изгряващото слънце и се налага да се промени техния вкус, така че да се понрави на местната култура. Ето някои от най – популярните и вкусни снаксове от японската кухня:
Senbei – продуктът се произвежда разбира се от царят на японската кухня – оризът. Крекерите се предлагат в разнообразни форми и вкус, пресни се пекат на грил.
Крепес – магазините за крепеси, с 30 или повече пластмасови модела на витрината, които представят менюто са запазен знак на Япония. Палачинките, които са част от японската кухня много се приближават до оригинала, който е френски, но пълнежа вътре е много по – различен.
Pocky са бисквитки, покрити с шоколад, които са пуснати на пазара през 1966г. В единия си край са опаковани с фолио, за да могат по – лесно да се хапват. Превръщат се в едно от най – известните ястия от японската кухня и стават популярни в цяла Азия. Има много вкусове, но класическият е в червена опаковка.
Melon Pan е вкусно снакс изкушение от японска кухня. Това е хляб оформен като пъпеш с тънка бисквитена кора. Въпреки името си, този снакс не е типично да има пъпешов вкус.
Каринто е интересен пържен десерт от японската кухня, който се появява през Едо епохата. Рядко се среща днес, но все пак може да се опита в старите кафенета.
Choco Banana е много вкусен снакс от японската кухня, който обикновено се предлага на фестивали и панаири.
Араре са малки кръгли крекери, които се правят от лепкав ориз и са подправени със соев сос. В центъра си обикновено имат нещо – фъстъци или грах.
Уасаби грах – интересно, но и много приятно хапване, което представлява печени зърна грах, покрити с тесто. В тестото често се слага уасаби на прах или подобен аромат.
Imagawayaki е типична храна, която се предлага по улиците на Япония. Представлява палачинка, пълнена с различни неща като паста от червен боб, яйчен крем, картофи, къри, конфитюр или месо.
Разберете още и за вкусните десерти от японската кухня

Суши изкушения – Макисуши

/in /by

Японската кухня е необятна и има много различни рецепти. Ястието, което покори света определено е сушито . В днешни дни освен в Япония, тази храна се разпространява бързо и с огромен успех в САЩ и Европа. Най – разпространените в световен мащаб видове суши са макитата. Маки суши е вид суши, което е навито на руло и има разнообразен пълнеж. Оригиналната дума е „Makizushi“ и е съставена от две други думи – „maki“ което значи „да навия“ и „zushi“, което означава „sushi“, но думата е променена навлизайки в световната кухня. Суши рулото се прави основно с ориз и кори нори, които са външната част на готовия продукт и държат пълнежа стегнат, като му пречат да се разпадне.
Маки сушито се навива на руло в цилиндрична форма, като след това готовият продукт се нарязва на тънки парчета. Консумацията на маки рулцата е най – лесна за начинаещите, защото те са стегнато навити, по – трудно се разпадат, а в същото време са удобни за хващане с клечки. Хапват се на веднъж, защото са малки по размер и не е нужно да се прибягва до рязане или консумация на две хапки.
Другото име, под което е известен продукта е „nori maki“ или „norimaki“. Името идва от начина на приготвяне – кори нори, върху които се поставя ориза и се навива. Преди а се навие рулото в него се поставят разнообразни плънки, но най – често един вид. Корите нори се правят от водорасли, които се правят по специална технология, така че да се получи познатият вид.
Друго наименование на маки сушито е „hosomaki“, което пък значи тънки суши рулца. След приготвяне на голямото руло, макитата се режат на тънки парчета. Те са най – лесни за готвене, защото не се изискват особено много продукти и са с ниско ниво на трудност. Това е и един от първите видове суши, които повечето начинаещи любители на този японски деликатес се опитват да приготвят сами.
Класически представители на маки сушито са три основни, които се предлагат почти навсякъде:
– Тека маки са рулца суши, които в сърцевината си имат парчета сурова риба тон;
– Капа маки – рулцата са с пълнеж от краставица;
– Шинко маки – при него се използва оцветена в жълто ряпа Дайкон.
С течение на времето много суши готвачи започват да експериментират и да правят различни рулца. Те са много интересни и вкусни, но се приготвят в различни краища на света. В Америка например са популярни рулцата със сирена като Калифорния и Филаделфия. В България се предлагат и други видове като сьомга, риба тон, рулца от раци, манго.
Вижте и няколко съвета как да изберете своето суши

Суши Футомаки софт шел 12 броя

Японска кухня – освежаващ зелен чай

/in /by

Изключително приятно изкушение за горещите летни дни е студеният зелен чай. Едно много важно растение за цялата японска кухня , което пък в последните години се разхожда гордо из целия свят. Зеленият чай пристига в Япония и става част от цялата японска кухня през много, много далечната 1191 година. Човекът, пренесъл продукта от едната страна в другата, е будисткият монах Ейсай. Японският зелен чай се прави от растението Yabukita, което е култивирано от Camellia sinensis. Съществуват няколко различни вида зелен чай, които са традиционни за японската кухня, като съществената разлика между тях е времето, в което се бере продукта – дали листата на растението са били по-свежи или са брани в по-късен период.
На пазара се предлагат и разнообразни видове зелен чай – на прах, в пакетчета или в насипно състояние. В традициите на цялата японска кухня зеленият чай се консумира много често при сядане на масата както на обяд, така и на вечеря. Често се поднася и с традиционни храни като суши например. Чашата с чай се държи с две ръце, като с едната се поддържа отдолу, а с другата отстрани. Традиционните японски чаши са без дръжки, което изисква и поддръжката и с две ръце.
Наред с тези приятни и интересни факти за зеления чай и неговото място в японската кухня, ето едно свежо разхлаждащо предложение за рецепта с този продукт.
Необходимо е следното количество продукти:
– Един литър вода, на стайна температура;
– 8 пакетчета зелен чай;
– 6 листа босилек
– 2 супени лъжици захар;
– ½ чаша или около 125 мл. мед;
– 3 супени лъжици лимонов сок – най-добре прясно изцеден.
Начинът на приготвяне е лесен: водата се поставя в стъклена или керамична кана. Конците на пакетчетата чай се увиват около клечка и се оставят отгоре върху съда. Може да се наложи да се потопят пакетчетата, за да се усети по-добре вкусът на чая. Така съдът се оставя да престои на стайна температура около 15 минути. Пакетчетата се изваждат преди да се поставят другите съставки. Поставят се последователно останалите съставки без захарта. Тя се използва за декорация на чашата, като първо ръба се мокри, а след това се поставя в захарта, за да се получи украсата. Може да се добави и по-тънко резенче лимон за декорация на чашата.
За приготвяне на тази разхладителна напитка се използва класически зелен чай, който се продава по магазините. Другите видове зелен чай от японската кухня са по-специфични на вкус и не понасят добре на всеки.

Научете повече за традиционните чайове от японската кухня.

_MG_0767