Японската кухня – храни за вегетарианци

/in , /by

Японската кухня не е само суши, а има и много други апетитни рецепти, чието приготовление е бързо и лесно, а всички продукти са подходящи и за вегетарианци. С изключение на типичните риба и морски продукти голяма част продуктите в японската кухня са от растителен произход. Няколко много вкусни продукта, които са подходящи за вегетариански ястия и разбира се със запазени хранителност и вкус.

Основни вегетариански продукти от японската кухня

Гохан – вид японски ориз и според местните е най – добрият ориз в света. Зърната са къси и леко лепкави. Консумира както в чист вид, така и в ястие със зеленчуци.
Тофу. Растителен продукт от японската кухня, създаден от соя. Заложен е като основна съставка за разнообразни гозби, а ресторантите специализирани в неговото предлагане имат богат асортимент от тофу ястия. Пример за такова ястие от японската кухня е Atsuage. Състои се от двойно дълбоко замразено тофу. Този процес позволява на продукта да стане достатъчно стегнат за да позволи изпичането му на грил.
Мисо. Продуктът също е на растителна основа, като обикновено се предлага като супа, а често и в комбинация със зеленчуци. Различните цветове на мисото се дължат на района от който произхожда. Това важи и за вкуса. Най – разпространените на пазара са бялото и червеното.
Zosui. Много апетитно хапване от японската кухня, което съставлява лепкава супа с ориз. Бульонът е само вода и най – често към ориза са добавени зеленчуци.
Дайкон – ряпата, която се смята за един от популярните компоненти при готвене на всякакви гозби от японската кухня. Среща се както във вид на салата, така и като съставка на други храни например суши.

Традиционна тиквена супа

Супа Кабоча. След мисото, това е следващата по популярност супа в Япония. Супата е сладка и се приготвя от тиквата със същото име. Особено обичано ястие от японската кухня, което се сервира най – често през зимата.

Няма как без темпура и нудълси

Темпура. Тази панировка е особено характерна за ястията от японската кухня. В темпурата се панират както зеленчуци, така и месо. Много добра идея за всички вегетарианци, които искат да се насладят на панирани храни.
Соба нудълс. Вид японска храна, която прилича много на познатите спагети. Разликата е в това, че спагетите са изработени не от пшенично брашно, а от елда. Много от рецептите в японската кухня, съдържащи соба нудълс са във вид на супа. Допълнени са от разнообразни зеленчуци като например гъби. Разбира се подобно на спагетите и соба нудъсите могат да се готвят със сос или с месо – обикновено пилешко или риба.
Нудълсите като цяло са едно от най – разпространените харни. Предлагат се в различни форми и се доближават много по тип до макароните, предлагани на нашите пазари.

За почитателите на безместните ястия – опитайте и суши за вегани

Японски ресторант – етикет при хранене

/in , /by

Много често при посещение на друга страна не винаги хората имат време да изучат традиционните за съответната държава правила при хранене. Японски ресторант не винаги означава ниска масичка и хранене на земята. Същото важи и за традиционните западни ресторанти. При посещение на японски ресторант местните хора имат ясна представа кои неща са позволени и кои забранени. Същото важи и за хранене в традиционен български такъв например. В японски ресторант има някои съществени разлики в етикета, които са напълно в разрез с общоприетите на Запад например.

Ето четири интересни правила, спазвани в единия етикет и не толкова задължителни за другия

– Още от малки, децата се учат, че при сервиране на супа на масата, тя не бива да се сърба. Не е желателно да се вдига никакъв шум при консумация на това ястие и излизането от този етикет не е желателно. При хранене дори в японски ресторант не е неприлично да се чува шум от сърбане на например супа от нудълс или друга подобна. Странно, но факт!

Консумиране на супа в японски ресторант

– При хранене в японски ресторант е напълно нетипично да се започва хранене със супа щом тя се поднесе пред госта. Това е особено важно, защото се счита за един вид проява на лош вкус. В типичен японски ресторант ястията се сервират на веднъж, т.е. всички поръчани храни пристигат и се поднасят по едно и също време. Храненето започва едва след като всички поръчани ястия са на масата. Нетипичен за другите страни по света, този метод е традиционен за Япония. За разлика от Страната на изгряващото слънце в другите страни всяко ястие се поднася отделно – предястие, основно, десерт и т.н. според установения етикет.
– Много важно правило при използването на хаши – традиционните японски клечки за хранене е тяхното държане по време на ядене. Когато има сервирана купа с ориз, те в никакъв случай не бива да се забождат изправени в съда. Този символ има религиозно значение от Будизма и се разглежда като ритуал за мъртвите. Клечките е най – добре да се държат в ръка или да се оставят на съответната поставка.

Учтиви изрази

– Преди започване на храненето японците често казват „Itadakimasu“, а след хранене „Gochisoosama“. Изразите означават „Приятен апетит“ и „Беше много вкусно“. Тези изрази не винаги се използват при хранене в японски ресторант, но са често употребявани в домашна обстановка. Все пак много често домакините, които са поканили своите например чуждестранни гости в типичен японски ресторант със сигурност ще оценят положените усилия за научаване на тези думи. Тази традиция се доближава много до молитвите преди хранене в Европа и САЩ.

Научете и как се консумира традиционните за Япония саке и чай

Японска кухня – интересни факти

/in , /by

Японската кухня е особено интересна и привлича много почитатели във всички точки на планетата. Много от традиционните ястия в страната се доближават или имат идентични основи с тези на съседните страни. Въпреки това в понятието японска кухня отдавна е отпаднала представата просто за готвене. Наред с важността храната да изглежда добре, тя трябва да има и съответните вкусови качества.

Мястото на ориза

Така например една от основните съставки в японската кухня – оризът се използва и по чисто практични причини – висока калоричност. Оризът съдържа голямо количество въглехидрати около 75% до 85%, а около 5% до 10% са протеини. Тези вещества са с много висока усвояемост от организма около 96%. Това прави оризът изключително хранителен. Една от предпоставките за неговото непрекъснато присъствие в различните ястия от японската кухня.
Една от традициите на залегнали в хранителните навици на населението е консумацията на саке. Но според правилата на цялата японска кухня местната напита саке не се консумира едновременно с яденето на ориз.

Маринованата храна и японска кухня

Има няколко интересни факта за типичната японска кухня относно типът храна, която се консумира. Така например традиционно е мариноването. Този процес се прилага основно за риба, а както е добре известно по такъв начин е получено и сушито. Маринованата риба се използва не само при приготвянето на суши, но и при други ястия като например сашими.
Бульонът е друга традиционна за японската кухня храна. Той се вари и след това се прибавя към различни ястия – например супа. Има и вариант да се консумира като отделно ястие.
Пържените ястия също са част от японската кухня. Пример за едно такова ястие е темпурата. Тя се приготвя изключително лесно, а резултата определено впечатлява със своите вкусови качества. Използва се както за месо, така и за зеленчуци.
Много често в традиционната японска кухня присъстват и плодовете. Те обикновено се поднасят в прясно състояние – почти необработени. Редовно, дори в днешни дни менюто на японците завършва с тънко нарязани парчета сезонен плод, който се поднася красиво подреден в купичка. Често се прибавят и допълнителни вкусове като например глазура от белтъци.

Специални храни

Има и една определена група храни, които са традиционни за японската кухня, но се приготвят сравнително рядко. Подобни ястия се поднасят само в конкретни случаи. Една такава специфична храна е кайсеки. Този храна е смесица от изкуство и феерия от вкусове. Поднася се традиционната чаена церемония, която в исторически план е много известна по света и се отличава с красота и изящество. От друга страна днес този ритуал е доста повече атракция и доста по – малко традиция.

Научете и интересни факти за традиционните японски ресторанти

Японска кухня – хармония с природата

/in /by

Интересна и вкусна съставена от много плодове и зеленчуци в японската кухня има много почитатели отвъд пределите на страната. От снежните планини на Хокайдо до пясъчните брегове на Окинава всеки един регион в страната има своя собствена типична за него храна, която се обединява под названието японска кухня. Подобно на останалите страни по света и тук много ястия са местни и типични само за една област и могат да се опитат само там.
Япония е островна страна и за това в голяма част от различните ястия са заложени рибни продукти и морски дарове. Ядрото на много от храните са ориз и риба. Често менюто на едно обикновено семейство включва мисо, соев сос, още няколко сезонни ястия и зелен чай.
В основата на готвенето на всяко едно ястие е запазването на максимално естествения вкус на всички продукти. Японска кухня често означава сезонни ястия, които са едва термично обработени. Хармонията е друга важна част от цялата композиция на храната. Един от водещите принципи при готвене и поднасяне на ястия е естетиката на чинията. Храната не просто трябва да е вкусна, но да изглежда добре и първо да направи впечатление на очите, а след това на вкусовите рецептори.
Японска кухня и ориз
Колко често в Япония се консумира ориз? Ами всеки ден! Дългата връзка на японската кухня и оризът датира от почти 2000 години. До ден днешен се запазва цикълът изпълнение на първата реколта – сеитба, семената-разсаждане, плевене и прибиране на ориза. Специфичния климат на страната и честите природни бедствия засягали реколтата през годините карали хората в продължение на векове да практикуват различни религиозни церемонии за плодородие и опазване на насажданията.
Макар и не свързан пряко със същността на японската кухня още един факт показва връзката между ориза и начина на живот на японците. От древността чак до средата на 19-ти век оризът е бил нещо като валута за местните жители. Той е бил използван като средство за разплащане, с него са плащани заплати и данъци. Колкото повече ориз е имал един човек, толкова по – богат е бил.
Ето защо и до днес японската кухня в основата си е ориз, а този продукт е считан за един вид съкровище на страната. Той се почита силно от хората и е в основата на производството на различни други продукти от японската кухня като саке, оцет и други.
След ориза, следващото нещо, което е типично за японската кухня е рибата. В зависимост от сезона на пазара се предлагат различни видове риба, като на рибните пазари уловът е пресен. Много от суши готвачите и до ден днешен обикалят пазарите в търсене на идеалната риба за приготвяне на тази типична за японската кухня храна.
Зеленчуците и плодовете са другата точка от дневното меню на традиционната японска кухня. Те задължително са пресни и свежи, характерни именно за дадения сезон, макар че в съвременните глобални пазари се срещат всякакви зеленчуци по всяко време на годината.

Научете и с какви зеленчуци най – добре си партнира сушито.

Японска кухня – религия и история

/in /by

Японска кухня – първата асоциация на повечето хора е суши. Но не само. Кухнята на Япония възниква някъде около 3-ти век преди Христа и определено началото. В самото си зараждане понятието японска кухня не е съвсем такова, защото оризът например идва от Корея. Там оризът, който след това се превръща в основа на много от ястията вече е открит и техниката за неговото оглеждане е известна. Техниката се пренася от племето Яйой, което се мести от Корея в Япония, а оризът се използва за всякакви неща от готвенето до правенето на хартия, вино, строителни материали и храна за животните.
С времето в понятието японска кухня се разширява и върху него оказват влияние различни политически и икономически фактори. Така например соевият сос, който също е част от японската кухня пристига от Китай. През Корея пък идва Будизма. Тази религия става официална за Япония през 6-ти век.
Следващата следа в японската кухня оставят португалците и японците. През 16-ти век те пристигат в Япония в търсене на нови търговски пътища и пазари. От тези култури към японската кухня се прибавят пържените храни. Преди това този вид ястия са били нетипични за страната и за нейните традиции в готвенето. Едно от нещата, които са запазени чак до днес от смесването на португалска и японска кухня е пържената темпура. Въпреки това пърженото остава нещо внесено отвън, а не създадено и еволюирало в страната. Други изделия, които също се внасят от западните търговци са тютюнът, захарта и царевицата.
Някъде около 1600-та година и продължаваща до 1868 година Япония е затворена за чужденци. Шогунът Токугава, се опасява, че европейците могат да предизвикат война в страната. Поради тази причина управляващите затварят пристанищата и прогонват всички чужденци от страната. В този период на изолация японската кухня също се затваря и до известна степен се повлиява от религиите. По това време в страната се изповядват две основни – будизъм и шинтоизъм. И двете религиозни вярвания наблягат на сезоните и това какво носят те. Така японската кухня се сдобива със станалото особено популярно сезонно ползване на продуктите – ястията се готвят със зеленчуците, които точно в този момент са пресни. В будизма например има пет основни цвята и пет основни вкуса – нещо, което се отразява силно и в при формирането на съвременната японска кухня. Цветовете са: жълт, черен, бял, зелен и червен, а вкусовете: сладък, пикантен, солен, горчив и кисел.
Търговията със Западния свят е подновена през 1854г. След повторното отваряне на пазарите традиционната японска кухня започва силен културен обмен със света. Така хората, посещаващи страната се срещат с вече вкоренените навици на готвене и рецепти на Япония.

Темпурата идва от Португалия – научете как!