Публикации

Японска кухня – чай

/in /by

Чай – всеизвестна и тотално разпространената из цяла Япония напитка. Той е и изключително важна част от японската кухня и кулинарна култура. Разнообразието от типовете чай, които са налични във всички точки на страната и се консумират ежедневно е огромно. Най – разпространен вид е зеления чай и при поръчка на чай в заведение се поднася именно това. Той  заема и централно място в друга типична за японската кухня церемония – чаената. Има три основни места, които са широко известни в Япония като места, на които се обработва на чай – Уджи, Шидзуока и Кагошима.

Ето най – популярните видове чай от японската кухня, които се произвеждат от растящи в природата култури:

Ryokucha – вид зелен чай, който е култивиран в три типа според различното време на култивация и продължителност на слънчевото греене, което са имали листата. Най – силният чай се нарича „gyokuro“, вторият по сила на вкуса е „sencha“ и най – лекият чай от японската кухня е „bancha“.

Matcha – зелен чай на прах. В японската кухня този вид зелен чай е сред висококачествените и тачени от потребителите видове. За неговата изработка се пилагат листа, изсушени и стрити на прах. При правенето му за консумация се залива с гореща вода. Това е и чаят, използван в прочутата японска чаена церемония.

Konacha или остатъци от зелен чай. Същноста му съставлява чаена прах, пакетчета и малки листа останали след производството на gyokuro или sencha. Въпреки, че се счита за нисък клас чай, konacha често се поднася като допълнение към някои храни подобно на суши например.

Hojicha – интересен вид питие от японската кухня, който е съставен от печен зелен чай. Прави се от печене на чаени листа, която процедура дава на продукта характерният червеникаво  кафяв цвят. Печеното промени и химичния състав на листата, като те придобиват сладък, леко карамелен аромат.

Genmaicha – зелен чай с печен кафяв ориз. Оризът е неизменна част и един от основополагащите продукти на японската кухня, така че не е чудно, че се намира и при напитките. Името идва от названието на неполирания кафяв ориз Genmai, като оризът се смесва с чаени листа и се образува именно Genmaicha. Този вид чай често се поднася като алтернатива на стандартния зелен чай.

Oolongcha е вид китайски чай, при който листата се окисляват, а след това посредством пара или печене процесът се спира. Чаят се сервира и топъл и студен, а е и популярен, защото се намира  във всички ресторанти и кафенета в Япония.

Kocha – част от чайовете на японската кухня и по – конкретно черен чай. Той подобно на листата на oolongcha е подложен на окисление, но доста по – дълго време. Предлага се най – често в кафенетата от Западен тип.

Jasmine-cha – интересен чай от японската кухня съставен от листа на жасмин. Консумира се в Окинава, където може да се намери под името „sanpincha“.

Ако искате да научите още нещо за кухнята в Япония може да прочетете статията за десертите в японската кухня.

Сосовете за суши.

/in /by

Суши - естетика и насладаСосовете за суши са модерно допълнение към традиционната японска храна и са универсални за повечето рулца. Любителите на тази източна храна знаят, че традиционно сосове не се използват освен соевия сос. Суши шеф готвачите обаче, знаят как да използват различни видове сосове за глазура на видовете хапки.

Макар и традиционна, японската кухня  и по – специално сушито търпят развитие при своето стъпване на различни континенти. Всяко съприкосновение с местната кухня прави изключително приятни вкусови смесици, които радват любителите на суши.

Повечето от сосовете за суши са произведени по специални, дълбоко пазени домашни рецепти. Ето няколко вида сосове, които са тясно специализирани за овкусяване на определени видове риба. Ето няколко много интересни и вкусни сосове, които намират място при приготвянето на суши специалитети.

Японски джиндифилов дресинг- типичен сос за салати, но също така се използва при мариноване на риба за суши.

Spicy Mayo –  типичен и традиционен сос, поднасян в суши баровете в северна Америка.

Eel Sauce – традиционен, сладък сос, използван за обработка и марината на змиорка.

Garlic Mayo – модерен сос със специфичен вкус, който съчетава сладко и пикантно. Приятно допълнение към вкуса на суши, особено за любителите на сладко – лютите изкушения.

Чесново масло – сос под формата на масло, който смесва вкуса на чесън и див лук. Този сос си пасва отлично с риба като Хамачи, известна още като жълтоопашата риба.

Miso Mayo– пикантен сос за суши, направен от паста мисо.

Goma или още Сусамово масло – проста съставка, която може да придаде очарователни и изключително вкусни резултати.

Ponzu – лек соев сос с цитрусов вкус. Този сос е много подходящ за подправяне на всякакви видове зеленчуци.

Уасаби майо – както подсказва и името на соса, това е пикантна подправка. Добавен към което и да е ястие този сос придава много повече вкус на уасабаи и много по – малко на другите аромати и вкусове.

Nikiri или сладък соев сос (sweet soy sauce) – приятен леко подсладен соев сос. Използва се изключително много при глазиране на риба.

Yum Yum Sauce или сос Сакура – Този сос е често използван в заведенията, в които се сервира традиционна японска храна. Най – често може да се срещне около тепаняки масите, защото подхожда изключително много на грилвано месо.

В една от страните, в които сушито отдавна се е превърнало почти в местна храна – САЩ, много ресторанти правят свои собствени версии на тези сосове.  

Различните сосове за суши придават нови вкусове на традиционните японски специалитети. Така смесването на вкусове прави интересни нови специалитети, които започват да се налагат на местна почва, а някои от тях получават и световна популярност.

В следващата статия може да научите и някои от приложенията на сосовете и за това как да ядем суши.

Как сушито пристига в Европа?

/in /by

сушитоСушито бързо се превръща в една от най – обичаните и предпочитани храни в Европа. Но интересно кога точно това вкусно и толкова апетитно японско ястие се появява на Стария континент?

В Америка сушито се появява през 1960г., но в Европа става популярно много по – късно.

Първият суши ресторант в Европа е отворен през 1997г. в английската столица Лондон, а неговото име е Nobu. През същата година е отворен още един ресторант в Сохо. Различните суши вериги отварят ресторанти в много европейски градове като ирландската столица Дъблин и руската Москва.

Веднъж разбрали, че сушито не е просто парчета сурова риба с ориз, а за приготвянето му може да се ползват различни съставки като пушена сьомга, авокадо, пиле и морков интересът към японската храна става изключително голям.

Използвайки много повече от познатите съставки, на сушито вече не се гледа като на мистериозна храна. Колкото повече сушито се разпространяване в Европа, толкова повече хората се наслаждават на вкуса му и се опитват да го приготвят у дома с ориз за суши, нори и специален оцет за приготвянето на ориза. В днешно време готово суши се предлага в някои супермаркети, суши барове, а в обедните часове някои щандове предлагат готови опаковани сетове за вкъщи.

Защо сушито е толкова популярно?

Една от основните причини сушито да бъде толкова популярно в Европа и да има такъв огромен успех сред любителите на кулинарните изкушения е фактът, че тази храна е и изглежда нова и вълнуваща.

Ярките цветове идващи от червена риба тон и бледо зелен хайвер, перфектно оформените рулца и апетитния вид правят сушито да изглежда както екзотично така и модернистично. Големината на сушито – една хапка е точно толкова голяма, че да се изяде наведнъж е изключително привлекателен факт за любителите на здравословната храна. Хората, които хапват на крак също се радват на тази удобна големина.

Възможността сушито да се слива вкусово и да се адаптира към различни вкусове го прави още по – привлекателно и оставящо място за експерименти. Така стандартното суши може да се синтезира с италиански, индийски или китайски вкусови вариации.

В днешно време сушито е една от най – предпочитаните храни за обяд. Заведенията в които се сервира суши са от всякакъв тип – изискани ресторанти, магазини за сандвичи на гарата, доставка до офиса, суши конвейери за парти.  

Където и както да се консумира суши, важното е насладата от всяка хапка да бъде пълна. Запазването на типичния японски вкус на ориза, апетитните парчета маринована риба и неподправения вкус, който придава соевия сос са уникалната комбинация, която прави сушито толкова любима храна с дългогодишни традиции.

Японски ресторанти в София

/in /by

Edo Sushi Ring MallЯпонската кухня излиза от пределите на Азия след Втората световна война. Най – бързо се разпространява в САЩ и Европа. В САЩ флагманът на японската кухня – сушито завладява страната. Считаните за традиционни в света видове суши като „Филаделфия“ и „Калифорния“, всъщност са плод на японската кухня събрана с американските традиции.

Японска кухня в България

Японската кухня става популярна в България в началото на 21-ви век. Първото ястие, което популяризира Източната храна е сушито. С течение на времето, няколко големи вериги започват да отварят врати в различни градове на страната и по този начин се стига до разпространението на японската храна. Най – разпространените видове японски ресторанти в България са тези, в които се сервира суши, именно защото то е най – популярната и широко разпространена японска храна.

В големите градове може да се намерят японски ресторанти, които предлагат традиционна кухня, различна от суши. Обстановката в тези места е мека, приятна, семпла, без излишни украси и помпозност. Обикновено са разположени на достъпни места като големи търговски центрове или в централните градски части.

Японските ресторанти и вкусотии в София

Столицата е привлекателно място за откриване на японски ресторанти. Множеството чуждестранни туристи, официални делегации и бизнеси правят София идеалното място за такъв тип ресторант. В последните десетина години японските ресторанти станаха популярни в столицата, основно заради популярността на сушито. Грешно е да се мисли, че японски ресторант е синоним на суши! Красотата и изяществото на японската кухня се среща във всички традиционни за този край на света ястия. Тепаняки е традиционно ястие, което може да бъде опитано в японските ресторанти. Наред с него менюто на столичните заведения, предлагащи японска кухня сервират и други традиционно любими храни.

Истинският японски ресторант със сигурност може да предложи ястия с например дайкон – японска ряпа, тофу – интересна и много вкусна храна от соево мляко, различни начини на приготвяне на речни и морски риби.

Задължително е опитването на татаки – специфичен стил на приготвяне на риба и месо. Продуктите приготвени по този начин се запържват много бързо отвън, но отвътре остават леко сурови. Първото условие при приготвянето на татаки е месото да бъде нарязано на тънки парчета. Тази вкусова феерия се гарнира от нарязани на ивици зеленчуци и соев сос, в който се потапят парчетата.

Всеки уважаващ себе си японски ресторант ще може да ви предложи и чираши. Чирашито е специфичен вид суши, който коренно се различава от познатото. Чираши суши, наричано още „разпръснато“ е ориз, покрит с разпръснати по него морски дарове, зеленчуци, гъби и други. Красотата на това ястие е в неговата аранжировка. Не опитвайте да го направите у дома – трудно ще се справите. В японският ресторант майсторите знаят как да нахранят не само стомаха, но и окото.

Изборът на японски ресторант е важен! Истинските майстори в японските ресторанти в София приготвят храната по традиционен начин, който трудно може да бъде подправен.

История на тепаняки метода на готвене

/in /by

ТепанякиЯпонската кухня крие много тайни и традиции. Една от тези традиции е техниката на гответе тепаняки. Почитателите на традиционната японска кухня знаят, че тази техника се практикува в истинските японски ресторанти и съвсем не е лесна.

Началото на тепаняки метода на гответе

Тепанякито е начин на приготвяне на храна върху нагорещена метална плоча. Важното в тази техника е приготвянето на храната пред очите на клиентите. Техниката се появява за първи път през 1945г. в ресторант от голяма верига. Първоначалната идея на тепанякито е приготвянето на типична за Запада храна като стек например по типичен за Япония начин. Самата дума тепаняки произлиза от две думи – „тепан“ – железен лист и „яки“ – грил. По този начин традиционният тепан се смесва с вкусовете на Запада и се получава една уникална вкусова феерия, която днес вече е популярна в целия свят.

Има още две версии за възникване на тепаняки техниката, но те са спорни и обвити в мистерия. Едната е, че първото тепаняки е приготвяно преди повече от 200 години от кулинари, опитващи се да сготвят месо и зеленчуци по едно и също време на малък грил. Другата версия е доста по  – близка от началото на 20-ти век, като да родно място на тепанякито се посочва японският пристанищен град Кобе.

Какво се готви на тепаняки

Популярните за Япония риби се готвят по тепаняки метода много по – рядко. В основата на тепаняки в много по – голяма степен са залегнали по нетрадиционни за този регион меса: говеждо и пилешко. Но също може да се приготвят миди, скариди, раци. При готвенето на тепаняки се използва соево олио – това е типичен за Изтока продукт, произвеждан от пресовани соеви зърна.

Типично за японския стил на приготвяне на тепаняки е използването на различни видове нудълси, тънко нарязано зеле и морски деликатеси.

Тепаняки кухнята се мести в Северна Америка

Тепаняки метода на готвене се премества в Северна Америка и по точно в САЩ през 1964г. Още след появата си в Япония, този метод на приготвяне на вкусни храни пред очите на клиентите придобива огромна популярност. Не само местни жители, но и много туристи искали да опитат тепаняки кухнята и така тя логично се озовала в САЩ. За първи път тепаняки се предлага в мегаполиса Ню Йорк, в първият ресторант на известна верига.

Същината на тепанякито

Сърцето на тепаняки метода на готвене е много елементарен и лесен. Но истинско тепаняки трудно може да се приготви у дома. От една страна, защото е трудно да се постигне максималната температура и равномерно нагряване на тепаняки масата. От друга – времето за приготвяне на продуктите. Основата обаче винаги е една – месо и зеленчуци или месо и ориз. Тънки резени от най – крехкото месо се смесват с фино нарязани зеленчуци или предварително подготвен ориз за да се получи уникална вкусова наслада.