Суши се поднася традиционно в комбинация със зелен чай. Това е една от най – популярните напитки в Япония и присъства редовно на масата при хранене. Зеленият чай притежава редица полезни качества като помага на тялото да се бори с вирусите има противовъзпалителни свойства. Разбира се хапките може да се комбинират и с други напитки […]
Традиционно за китайската кухня е готвенето на гозби в дълбок уок тиган, в който всичко се пържи. Готвената храна често се разбърква, за да се изпържи добре и отвън, и отвътре. За разлика от това, в японската кухня често се пече или грилва на тепаняки. Това е плосък грил, върху който храната се пече, а не пържи. По този начин ястието е изпечено отвън, но остава сочно отвътре. При някои ястия от японската кухня като темпурата например се готви в съдове с гореща мазнина като фритюрници.
Суровата, не преминала термична обработка храна е много по – предпочитана в Япония, отколкото в Китай. Често в китайската кухня суровите храни се подправят със зелен лук, чесън или други овкусители. В Япония суровите храни са сред предпочитаните – това показват и един от най – известните ястия от тази кухня като суши и сашими. При тях рибата е само маринована, но не и готвена.
Докато за едната кухня даден продукт е ястие, за другата е просто подправка. Така в китайската кухня много често се ползват различни билки и подправки, които да придадат допълнителен вкус на храните. Това не е толкова характерно за японската кухня.
В японската кухня основната напитка при хранене е зеленият. От друга страна в съседен Китай се предпочита черния чай. И при двете култури чаят се използва като средство за подпомагане на храносмилателния процес. Това е особено важно при консумиране на по – мазна или пържена храна.
1. Японците предпочита много повече сурова храна, отколкото китайците.
2. Японската кухня почита в голяма степен рибата, пилешкото и телешкото. При китайската се ползват основно свинско и телешко месо.
3. Само някои храни в Япония се пържат с много олио като темпурата например, докато другите се правят посредством варене или печене на тепаняки. В Китай се много от гозбите се сътворяват в дълбок уок тиган.
Още любопитни факти за японската кухня научете от блога!
Изключително приятно изкушение за горещите летни дни е студеният зелен чай. Едно много важно растение за цялата японска кухня , което пък в последните години се разхожда гордо из целия свят. Зеленият чай пристига в Япония и става част от цялата японска кухня през много, много далечната 1191 година. Човекът, пренесъл продукта от едната страна в другата, е будисткият монах Ейсай. Японският зелен чай се прави от растението Yabukita, което е култивирано от Camellia sinensis. Съществуват няколко различни вида зелен чай, които са традиционни за японската кухня, като съществената разлика между тях е времето, в което се бере продукта – дали листата на растението са били по-свежи или са брани в по-късен период.
На пазара се предлагат и разнообразни видове зелен чай – на прах, в пакетчета или в насипно състояние. В традициите на цялата японска кухня зеленият чай се консумира много често при сядане на масата както на обяд, така и на вечеря. Често се поднася и с традиционни храни като суши например. Чашата с чай се държи с две ръце, като с едната се поддържа отдолу, а с другата отстрани. Традиционните японски чаши са без дръжки, което изисква и поддръжката и с две ръце.
Наред с тези приятни и интересни факти за зеления чай и неговото място в японската кухня, ето едно свежо разхлаждащо предложение за рецепта с този продукт.
Необходимо е следното количество продукти:
– Един литър вода, на стайна температура;
– 8 пакетчета зелен чай;
– 6 листа босилек
– 2 супени лъжици захар;
– ½ чаша или около 125 мл. мед;
– 3 супени лъжици лимонов сок – най-добре прясно изцеден.
Начинът на приготвяне е лесен: водата се поставя в стъклена или керамична кана. Конците на пакетчетата чай се увиват около клечка и се оставят отгоре върху съда. Може да се наложи да се потопят пакетчетата, за да се усети по-добре вкусът на чая. Така съдът се оставя да престои на стайна температура около 15 минути. Пакетчетата се изваждат преди да се поставят другите съставки. Поставят се последователно останалите съставки без захарта. Тя се използва за декорация на чашата, като първо ръба се мокри, а след това се поставя в захарта, за да се получи украсата. Може да се добави и по-тънко резенче лимон за декорация на чашата.
За приготвяне на тази разхладителна напитка се използва класически зелен чай, който се продава по магазините. Другите видове зелен чай от японската кухня са по-специфични на вкус и не понасят добре на всеки.
Научете повече за традиционните чайове от японската кухня.
Любителите на японската кухня и тепърва навлизащите в необятните и пространства често се чудят какви напитки да консумират заедно с храната. При посещение на японски ресторант може да се потърси съвет от сервитьора. Когато напитката се консумира у дома може да не се спазва определен етикет, но при пиене ресторант е задължително. В традиционната японска кухня се поднасят няколко основни типа напитки, като водещите са чай и саке. Въпреки че в света сакето е станало нарицателно за традиционна напитка от японската кухня, в Страната на изгряващото слънце съвсем не е така.
Зеленият чай е напитка, особено типична за японската кухня. Именно зеленият чай се използва при японската чаена церемония. Етикетът повелява, когато на масата има поставен чай той да се пие с едната ръка, а другата да подкрепя чашата отдолу. Така при пиене се използват и двете ръце. Често зеленият чай се консумира по време на хранене, като един от задължителните реквизити от японската кухня. В Япония, а и в последните години на много други места по света тази напитка добива все по – голяма популярност. Доказаните му полезни действия като ободряване и понижаване нивото на холестерола спомагат за разрастване на популярността и консумацията му.
По време на хранене в японските ресторанти се пие не само зелен, но и други видове чай. За да се спази етикета е важно чашата да се държи именно с една ръка отстрани, а другата да е поставена отдолу. Все пак е важно да се отбележи, че традиционните чаши за чай в японските ресторанти и не само нямат дръжка.
Японска кухня без саке не е същата. Това е и напитката, с чието име се свързва името на страната. Сакето се приготвя от ориз и често е наричано оризово вино, а на някои места и оризова ракия. Как се консумира сакето, когато на масата има повече хора. При посещение на японски ресторант е важно да се знае тази традиция, защото може да влезе в употреба. Когато на масата има бутилка със саке за пиене се счита за грубост всеки да сипва на себе си. Домакинът или някой друг може да налее саке за гостите, а те да налеят в чаша за него. Интересни, но нетипични за другите страни по света традиции.
Супата в японският ресторант обикновено се поднася в купа. Когато супата е част от цяло суши меню, консумацията на супата става по следния начин – повдига се капака на купата и супата се пие директно от паничката. Странно на пръв поглед, за японската кухня това е традиция, защото там почти не се използват прибори.
Повече за чая и неговите разновидности може да научите в блога.
