Суши е традиционна храна за Япония. Въпреки това с бързото глобализиране на света развитието на кулинарията, тази типична японска храна придобива много фенове по целия свят. Именно те много често правят свои собствени кулинарни експерименти и създават всевъзможни нови форми и вкусове. Ако сте от почитателите на суши и искате да си направите нещо вкусно, […]
В основата на суши хапките стоят едни и същи главни съставки. Различните други добавки обаче, правят вкуса толкова специфичен. Неизменно участващите във всяка хапка продукти са много малко. Те може да бъдат комбинирани и с други съставки за получаване на желаната вкусова характеристика на ястието. Немалко от любители тази храна я приготвят у дома и експериментират с различни комбинации. Така се получават различни, но интересни разновидности на хапките, според личните вкусови предпочитания. Какво стои в основата на всяко суши?
Оризът е основната съставка при приготвянето на суши. Тънкостта при него е времето за сваряване и поставянето на правилните пропорции с подправки. Класическата рецепта включва ориз, подправен с мирин – оризово вино, захар и сол. За начинаещи е препоръчително да си изберат една рецепта и поне в началото да се придържат към нея.
Всъщност най – често срещаната форма са кръглите рулца маки. Нори корите се използват както за оформяне на цялото рулце, така и за отделяне на пълнежа от пласта ориз при направата на урамаки видовете. Корите са изработени от пресовани водорасли и се предлагат под формата на тънка кора с тъмнозелен до черен цвят. Новаците в суши готвенето е препоръчително да започнат своята работа с хосомаки хапки. Те са лесни за оформяне и не изискват много съставки. Може да се направят само от ориз, нори и зеленчук по средата.
Няма строго определени зеленчуци, които да бъдат определени като основни. Разнообразието от варианти прави ястието толкова привлекателна храна. Хапките със зеленчуци се правят с лекота в домашни условия и именно за това всеки начинаещ кулинар, който иска да направи своето суши в собствената си кухня е добре да започне от тях.
Добавянето на различни рибни и морски деликатеси предполага в някои случай допълнителна обработка на продуктите. В повечето случаи те се консумират сурови, но например октоподът е добре да бъде леко сварен. Панирането в темпура също изисква допълнително готвене на основната съставка. Най – разпространените риби за направата на рулца са сьомга, риба тон, хамачи. Наред с рибите се използват и рулца от раци, скариди, октопод. Когато се прилагат от начинаещи готвачи най – добрият вариант е да се използват риби, които трябва само да бъдат нарязани без допълнителна обработка.
Още преди да се стигне до приготвянето на ястието в домашни условия може да се посети специализиран ресторант. Целта е поднесените хапки да бъдат щателно огледани и анализирани. Така ще се придобие представа за състава им, диаметъра и дебелината на всяка хапка и ще се запомни вкуса.
Какви атрибути са необходими за приготвяне на суши в домашни условия ?
Почитателите на суши обичат да консумират своята любима храна както в ресторант, така и у дома. Разбира се няма нищо по – вкусно от домашно приготвеното ястие. При готвенето на това японско ястие обаче има някои основни особености, които е редно да бъдат взети под внимание. Според повечето шеф готвачи се обръща много малко внимание на ориза, а той е в основата на вкуса на всяко едно парче. За приготвянето на суши у дома е важно не само наличието на подходящите съставки, но и редовното практикуване на това занимание. Както повечето части от кулинарията и тук всичко се случва с последователност и редовна практика, а не само с гледане. Какви са основните техники, които всеки начинаещ готвач на суши трябва да знае, когато приготвя този специалитет у дома?
При приготвянето на суши много често се използва сурова риба и морски деликатеси. Те обаче трябва да бъдат пресни, охладени и да се поддържат в безупречна чистота. Суровите продукти трябва да се докосват само до атрибутите за готвене – нож, дъска за рязане. В противен случай има огромен риск от замърсяването им и съответно вкарване на различни бактерии в организма.
Когато се правят топки за нигири суши или се работи по друг начин с готовият ориз, то ръцете трябва да бъдат мокри. В противен случай той ще залепне по пръстите и ще бъде трудна по нататъшната му обработка. Най – лесният за прилагане вариант е чрез поставяне на купа с вода на плота, върху който се работи.
Текстурата на готовият ориз трябва да бъде лепкава, но леко въздушна. Консистенцията трябва да се пази от преваряване. Всяко едно зрънце участва във формирането на легло за парчетата нигири или слой за навиване на маки хапки. Оризът има нужда от достатъчно въздух, за да може да се слее с останалите съставки, а не да прилича на паста.
В никакъв случай не бива да има момент на отказ, когато първите няколко пъти не се получи добре навито и оформено рулце. С опит и редовна практика сами ще разберете какви са точните пропорции ориз, които трябва да се поставят върху нори кората, къде точно трябва да бъдат разположени съставките и каква точно техника за навиване е подходяща. Водата, която се използва за намокряне на ръцете при работа с ориза може да се използва и за намокряне на краищата на нори корите, когато се направи маки рулце или темаки конус.
Ето е една много лесна рецепта за веганско суши в домашни условия.
Темаки е сред традиционните видове, които се крият под наименованието суши . В готвенето му са заложени обичайните за гозбата съставки, но формата му е нетипична, което пък го прави особено интересно. Известен е още и като ръчно навито суши. Видът не е сред популярните, които често се предлагат в повечето японски ресторанти, но пък […]
Авокадото, наред с краставицата е сред най – често използваните зеленчуци за приготвяне на суши . Използва се както като основна съставка на футомаки рулца, така и като топинг за други разновидности като например урамаки. Хранителните свойства на авокадото са добре познати – богато е на протеини, съдържа витамини А, С и Е и минерали. Растението идва от Централна Америка, а в Европа е донесено от испанците през 17-ти век. Въпросът дали авокадо е плод или зеленчук е интересен и спорен. По класификация спада към плодовете, но по състав доста повече се доближава до зеленчуците. Предлагаме една много вкусна и лесна за изпълнение рецепта за суши с авокадо в домашни условия.
На първо място задължително авокадо – 1 брой, 190 грама предварително приготвен ориз за суши, чаша с вода, половин кора нори. Необходимо е още да има остър нож, дъска за рязане и чаша с вода (използва се за намокряне на ръцете при навиване на руцето), бамбукова подложка предварително увита със стреч фолио. Това са всички необходими елементи.
След като оризът вече е бил предварително сварен и овкусен идва ред на основната съставка, а именно авокадото. Има няколко различни начина, по които може да се премахнат костилката и кожата на плода. Въпрос на избор и навик е кой точно ще бъде избран. Обработеното – обелено и с премахната костилка авокадо се нарязва на парчета по дължина. Резените трябва да бъдат с нормален размер, не прекалено тесни, но и не и много широки. Например от едно средно голямо авокадо, след разрязването му на две трябва да излязат около 5-6 парчета от страна.
Върху предварително опакованата във фолио бамбукова подложка се поставя половината кора нори. Уверете се, че кората е поставена вертикално и оставете около 2 см. във външния край свободни. Необходимото количество ориз е с размер на тенис топка. За по – лесна ориентация, оризът трябва да покрива кората и да бъде на плътен пласт, но не прекалено дебел. В центъра на така приготвеното „легло“ се поставят 4 парчета авокадо. Те трябва да бъдат разположени на два реда, по две парчета. Когато е готово за навиване, рулцето се притиска и навива бавно и внимателно. С намокрени във вода пръсти горния край на кората нори се навлажнява и се залепва плътно. Така полученото рулце е готово за нарязване. С това количество съставки трябва да се получат шест вкусни парчета. Остава само да ги поставите в подходяща чинийка, да добавите соев сос, джинджифил и уасаби и да им се насладите!
Научете още за вкусни видове веганско суши
Оризът е основна съставка при правенето на суши . В Япония се отглеждат различни видове от тази култура, но не всеки от тях е подходящ за направата на рулцата. Разбира се приготвянето на наистина вкусен и достатъчно лепкав ориз е истинско кулинарно предизвикателство, в което шеф готвачите се обучават с години. На пазара могат да се намерят много видове ориз като някои от тях са много по – подходящи за приготвянето на рулца от други. Кои са най – често използваните видове и какъв е техният произход?
Това е един от най – популярните сортове ориз, който се използва за направата на суши. Зърната му са къси, цветът е чист, перлен и бял. Текстурата му е лепкава и мека, което се харесва на много шеф готвачи и именно за това често се използва именно за направата на това японско ястие. Но, не на последно място – Кошихикари е и един от най – скъпите сортове ориз за суши.
Сортът е отглеждан в префектура Акита в северната част на остров Хоншу, Япония. Видът е считан за един от най – висококачествените за приготвяне на суши. След приготвянето му, той запазва своята лепкава текстура, като в същото време зърната не губят формата си. Счита се за изключително вкусен и се използва за приготвяне на различни ястия.
Още един от традиционните сортове ориз, използвани за направата на рулца. Отглежда се в Япония, а зърната се отличават с лъскава и мека текстура, когато са приготвени. При готвенето с този сорт не е необходимо добавянето на тежки сосове или подправки. Много подходящ за приготвянето и на нигири, маки и други видове, но и на други типични японски гозби.
Накратко – бял ориз. Неизменна съставка на почти всяко японско ястие. Спада към категорията на дългозърнестите видове, има лепкава консистенция и леко кремообразна текстура. Най – разпространеният сорт ориз и много предпочитан при приготвянето на онигири или оризови топки, които се обвиват след това в нори. Предпочитан заради лекотата на работата с него и лепкавостта му.
Сортът е отглеждан основно в Калифорния и един от най – използваните видове за суши. Зърната със средна дължина, а лепкавата текстура след приготвяне го прави толкова предпочитан за готвенето на това японско ястие. Въпреки, че не е типичен сорт за Япония е много популярен в САЩ и особено в областта на Тихия океан. На някои острови в региона този сорт заема повече от 90% от общия обем на консумирания ориз.
Подборът и приготвянето на ориз за суши не са толкова лесна работа, колкото изглежда. С популяризирането на храната по света много често се губи истинският вкус и традиция.
Научете любопитни факти и за суши етикета
Суши майсторите са именно онези хора, които стоят зад всяка една вкусна хапка, която се появява в чинията. Всяка страна има своите особености, като в Япония например има възможност да се разговаря с шеф готвача относно предлаганите специалитети. В други страни подобно нещо не е прието. Всъщност майсторите на суши, особено в родната му страна се обучават с години за да получат възможността да приготвят различните специалитети сами.
Какви са препоръките и забележките, които хората приготвящи тази японска храна са видели и са им направили впечатление?
Дори според японската култура е прието суши да се яде с пръсти, вместо с обичайните клечки. Това съвсем не е проява на лошо възпитание, а напротив. Все пак много хора не са свикнали именно с клечките.
Най – общо казано това означава изборът на шефа. При поръчката на подобно меню всеки клиент получава оптимален микс от опит и творчество на главния готвач. Да предоставиш избора на храна в ръцете на специалист означава за получиш най – доброто от наличната за деня риба и майсторството на готвача в едно.
За да стане един майстор на суши такъв, е необходимо да прекара години наред в приготвяне не просто на ориз с риба. Майсторството на занаята се крие не само в нарязването на парчетата риба, а най – вече в тънкостите при приготвяне на ориза. Подборът, обработката и овкусяването на съставките за се учи с години, а немалка част от тях се посвещават на варенето и подправянето на ориза. Когато следващият път опитвате апетитните рулца, обърнете внимание на композицията от останалите съставки като уасаби, соев сос, джинджифил. Много ресторанти предлагат скъпа риба, но знанието как да се приготви ориза за получаване на цялостна композиция във всяка една хапка е истинско изкуство.
Ролята на соевия сос е да овкуси рибата и да придаде завършеност на цялата вкусова композиция. Категорично не е препоръчително да се топи цялата хапка в купичката със сос и да се получава не овкусяване, а разтваряне на ориза. Някои хора обичат да смесват соев сос с уасаби и да топят своите хапки в получената комбинация. Това не е особено редно поради следната причина – процеса на приготвяне на много от рулцата се добавя уасаби. При нигири подправката се поставя между ориза и рибата, разбира се в много малки количества, но все пак я има. При други разновидности може да бъде в топинга например. Където и да се намира, не е редно да се прекалява.
Вижте и кои са най – добрите напитки за суши
Нигири суши е сред предпочитаните видове рулца, особено за хората, които предпочитат изчистен вкус на микс между риба и ориз. Нигири е доста просто като външен вид и за разлика от другите разновидности като хосомаки и урамаки тук съставките да далеч по – прости. Така в основаната има ориз, с правоъгълна, леко заоблена форма. След него на върха на парчето е поставено парче нарязана на тънко и овкусена риба. Нигири е сред рулцата, които са по – големи като размер и понякога се налага хапката да бъде разчупена преди ядене. Как може да се приготвят подобни хапки в домашни условия?
След като е приготвен предварително оризът трябва да се оформи в подходящата форма. Количеството за една порция е около 20 грама. В леко намокрена ръка се взема съответното количество ориз и се оформя по следния начин: основата е плоска, страните и върха са леко заоблени. Цялото топче трябва да има правоъгълна форма, но заоблена на върха и по краищата.
Едно от задължителните условия за приготвянето на хубаво нигири суши нарязването на рибата. На първо място е необходим остър нож. Резените трябва да бъдат направени под ъгъл от 45 градуса, по възможност само с едно движение на ножа. Не е желателно по парчето риба да личат следи от нарязване. При някои видове продукти, използвани за покриване на топките ориз за нигири, които са предварително варени или обработвани по друг начин се използва парче нори, което да прикрепи рибата към ориза.
Следващата стъпка е приготвянето и поставянето на рибата. Най – често използваната риба е сьомга или риба тон. Парчетата трябва да бъдат с дебелина около 1см., дължина около 5см. и ширина около 3 см. Преди да се постави върху топката с ориз, от едната страна на парчето риба се поставя уасаби, но в много малко количество – колкото грахово зърно и леко се размазва леко по средата. Така подготвеното парче се поставя върху топката ориз с уасабито надолу, така че то да служи като един вид лепило между двете съставки. След това рибата се притиска леко върху ориза за да се получи добре оформена хапка.
Най – близкият ресторант, който предлага нигири суши е отлично решение, когато ви се хапва това японско изкушение, но нямате време за приготвянето му в домашни условия. Така се спестява не само време, но и натрупването на мръсни съдове в кухнята и разбира се по – бързо задоволяване на апетита.
Вижте защо суши е наричано храна на дълголетието
Появявайки се на американския пазар суши моментално печели много почитатели. От това разбира се следва бум на индустрията и приготвянето на нови и нови видове като Калифорния например. Не само американския пазар, но и този на съседна Канада са завладени от суши манията и там също се появяват различни нови експериментални рулца. С развитието на суши индустрията на два континента логично се появяват и сериозни различия. Отликите са във всичко – начина на приготвяне, стила на рулцата и много други дребни, но важни подробности.
Хората, приготвящи суши се обучават различно време за да придобият сертификат за майстори на суши. В Япония времето е от две до четири години тежко и стресиращо обучение за да се вземе най – ниската степен. Преди кандидатът да започне да прави парчета нигири суши той се обучава в приготвянето на ориза за ястието, оформяне на парчетата риба за него и определяне на необходимото количество уасаби.
Не така обаче стоят нещата в САЩ. За да получи един готвач сертификат за суши майстор е необходимо да се посещава курс от около три месеца, в който се изучава приготвянето на Американско суши. Накрая се получава сертификат.
Традиционно в Япония суши се прави със специален ориз, който е бял с малки зърна и се подправя с микс от оризов оцет, захар и сол. Необходимо е спазването на стриктни правила и поддържането на определена температура за да се получи перфектният суши.
С цел привличане на нови клиенти и проповядване на здравословно хранене, някои ресторанти в САЩ приготвят суши с кафяв ориз. Ясно е, че има голяма разлика във вкуса на ястието приготвено по единия и по другия начин. В България например може да се намери и суши, приготвено с киноа. Въпреки здравословните разновидности на основните съставки истинският вкус си остава при приготвянето му с обикновен ориз за суши.
Традиционното японско темаки суши представлява конус от кора нори, която е пълна с ориз и други съставки като например парчета риба или зеленчуци. Навива се на ръка и се поднася в чиния подобно на стандартните кръгли рулца.
В САЩ има магазини, в които може да се намери същото нещо, но поставено не в конус от нори, а във вафлена фунийка. За огромната разлика във вкуса и качествата на храната и дума неможе да става, но въпреки това индустрията се развива с големи темпове и резултат се появяват и такива ястия.
Суши е традиционно японско ястие, което след попадането на Запад търпи много развитие и изменение. Промените са както в положителна, така и в отрицателна насока. Най – важното за цялата японска кухня е простотата на приготвяне на храната и сезонността на съставките, така че при приготвяне на суши в домашни условия е най – добре готвачът да се придържа към този постулат.
Научете и какви са другите интересни японски храни освен суши
Суши пица за някои може да звучи не особено приятно или дори объркващо. Разбира се отявлените фенове на истинското суши със сигурност биха протестирали срещу подобни кулинарни опити. Въпреки това ястието е много популярно в своята родина – Канада. Подобно на съседните Съединени Щати и Канада има немалко принос в развитието на суши културата и различните видове рулца особено през 20-ти век.
Всъщност симбиозата между пица и суши е създадена в Канада и много успешно се позиционира в Монреал и Торонто. Яде се като основно ястие и се поднася топло. Основата е от пържен ориз, а заедно с него има и сьомга, и авокадо. Разбира се има различни варианти, като това са основните съставки, но пък място за експерименти има достатъчно. Често към състава на суши пицата се добавят и нори, джинджифил и хайвер в различни варианти. Всичко зависи от предпочитанията на готвача и неговото лично виждане за ястието.
Поредното суши творение, което е с доста спорен произход. Първоначалното създаване и реализацията му са плод на различни дебати, но все пак има победител. Суши шефът на един от ресторантите в Монреал, провинция Квебек потвърждава, че тя е авторът на този специалитет през 1992г.
Огромната популярност, която придобива ястието много бързо го нарежда като емблема на града наред с традиционния за Монреал Peameal Bacon Sandwich.
Приготвянето на суши пица е много лесно и приятно занимание, защото не изисква много усилия, само повече фантазия за украсата. Предварително подготвеният ориз за суши се оставя в хладилника или на студено за да изстине добре. От него се прави една или няколко топки, които се оформят подобно на шницели оризови топки. След това всяка една от тях се потапя последователно в брашно, яйца и накрая в хлебни трохи. Изпържват се в нагорещен тиган, докато коричката отвън стане златиста. Гарнирането е по избор според предпочитанията.
Най – важното при приготвянето на тази рецепта е оризът да бъде добре сварен и изстинал. Тъй като оризът за суши е традиционно по – лепкав, то и най – добре да се използва домашно фолио за да се постави и завие в купа преди охлаждане. Топките или топката трябва да бъдат с достатъчно голям размер, за да може да се работи с тях. При приготвянето на суши пица у дома е достатъчно да се спазват правилата за направата на основата. След това всичко е лично предпочитание и фантазия за гарниране. Може да се ползват както стандартните добавки, така и например сурими с майонеза, риба тон, краставица и всякакви подобни според желанието на клиента.
Научете повече за американските видове суши.