Темаки е сред традиционните видове, които се крият под наименованието суши . В готвенето му са заложени обичайните за гозбата съставки, но формата му е нетипична, което пък го прави особено интересно. Известен е още и като ръчно навито суши. Видът не е сред популярните, които често се предлагат в повечето японски ресторанти, но пък […]
Суши , подобно на много от популярните храни по света има своите митове, които са наложени през годините. Така например много често се смята, че това е храна от типа фаст фууд, което не е съвсем вярно. Все пак приготвянето на рулцата отнема доста повече време от това на сандвич например. Една от причините, порази които този вид японско ястие не се числи към т.нар. бързи храни е задължителното продължително обучение на шеф готвачите и скъпите съставки, които се влагат. Разбира се има и още факти – приготвянето на храната не е по предварително определен стандарт – майсторите имат място за експерименти, а и не става толкова бързо, колкото други храни, спадащи към фаст фууд типа. Какви още факти за суши не са верни?
Отговорът тук е абсолютно не. Разпространило се веднъж извън Япония, ястието придобива много от културата на страните, в които се настанява. Не случайно в Америка има местни видове като Калифорния, Филаделфия, суши пица и т.н. Много от считаните за традиционни типове рулца, всъщност не са японски, а идват от друго място. И разбира се една немалка част от експерименталните също.
И тук също отговорът е не. Развитието на ястието през годините и модерните тенденции в кулинарията добавят различни нови начини на приготвяне на рулцата. Те могат да бъдат както с риба и морски деликатеси, така и само със зеленчуци или пък плодове – въпрос на предпочитание от страна на клиента. Но в никакъв случай не бива да се твърди, че става дума само и единствено за сурова риба. Има варианти с темпура, а това изисква задължително пържене на съставките.
Още едно категорично не. В основата на двете е залегнал оризът. Консумацията на двете едновременно не допълва, а пречи на индивидуалните вкусове на елементите. Най – добрата компания на един сет, особено в Япония е зеленият чай. А с развитието на търговията и достъпът до различни храни във всички части на света, зелен чай може да се намери навсякъде.
Всъщност не е точно така. Купичката със соев сос е сред задължителните елементи на едно плато. Въпреки това може да се намерят различни видове други сосове, които да заместят соевия. Попитайте в любимия ви суши ресторант какво може да ви предложат.
Това е една напълно погрешна представа за консумацията на суши. При приготвянето на повечето рулца се използва малко количество уасаби – например при нигири парчетата неговата роля е да бъде спойка между рибата и ориза.
Вижте и кои са американските видове суши
Японското ястие сашими много често се причислява към суши , макар двете да имат много различия. На първо място стои начина на сервиране – в суши задължително има ориз, докато сашими е само овкусена и съвсем леко обработена риба. При поднасянето и на двете ястия майстор готвачите използват много фантазия и различни способи за да добавят малко настроение в платото с храната. За кое са необходими повече идеи е трудно да се определи. Причината е, че в самата японска кухня е залегнала традицията храната да бъде не само вкусна, но и красива на външен вид.
Интересно и красиво подредената чиния със сашими идва с традиционните и за суши подправки като соев сос и уасаби. Тук обаче липсва ориз, а парченцата риба или морски дарове са нарязани на парчета и гарнирани с някакъв вид подправка или просто декорация в чинията. Задължително е да се отдели особено внимание при ползването на соев сос. Тъй като става дума за парче риба, то трябва да се потопи леко в соса, без да престоява прекалено дълго. Идеята все пак е да се добави елегантен и приятен вкус, а не да се залива в соев сос. Гарнирането на чинията зависи от идеята на готвача като вариациите са различни – от билки и подправки до главата и опашката на рибата. Може да се види и черупката на мекотелото, което се е разположило в чинията. Все пак няма нищо стряскащо в украсата, тя е само за декорация.
Подобно на приготвянето на суши и при сашимито се използват почти същите видове риби. Често се срещат ястия приготвени с различни разновидности на риба тон, сьомга, миди, скариди. Когато се консумира сашими в Япония предлаганите видове зависят от традициите в кухнята на съответния регион и сезона.
– Октоподът се вари предварително. Добре свареният продукт има добра текстура, по – лесна за дъвчене. Когато се поднася във вид на сашими, октоподът трябва да бъде нарязан на тънки парчета за да се дъвче лесно и да се усеща сладкия му аромат.
– Скумриева риба (saba). Често се поднася печена на грил, но в сезона си е много подходяща за сашими и отлично се комбинира със зелен лук и настърган джинджифил.
– Мидите често може да бъдат поднесени пресни, извадени направо от черупките. Така вкусът им остава автентичен и не се променя. При приготвяне на суши този ефект не се запазва.
Дали сашими е суши или не е въпрос на много и различни спорове. Въпреки всичко апетитното месо, поднесено по особено красив и отличителен начин кара много хора да започнат да харесват сашими.
Научете и кои са най – подходящите риби за сашими
Суши има немалка доза културни изисквания, които е добре да се спазват при поръчка. Не само начинът на консумиране, но и много други дребни и незначителни детайли може да развалят вкуса на иначе страхотните суши рулца. Ето някои интересни подробности, за които не всеки си дава сметка, но пък будят много въпроси.
Соевият сос е неизменен спътник на всяка суши хапка. Неговата цел е да придаде допълнителен вкус на рибата в сушито и да допълни аромата и усещането на цялата хапка. Известно е, че при парчета с риба отгоре потапянето в соев сос трябва да бъде откъм страната на рибата, а до ориза почти да не достига сос. Същото важи и при сипването на соев сос в купичка. Използва се малко количество, чиято цел е само леко да овкуси хапката, а не да я залее. Задължително е леко да се потопи парчето суши, вместо да се потапя цялото в купичка със соев сос.
Маринованият джинджифил също е сред задължителните елементи на всяка порция суши. Неговата основна роля е да почисти небцето при преминаване от един вид хапки към друг. Въпреки това, когато в платото има хапки, които са само с една риба – например риба тон, прекомерната употреба на джинджифил може да развали вкуса и.
Много от хората, консумиращи суши за първи път залагат на познати рула в менюто си. Така са сигурни, че изборът им е сред най – добрите и далеч от всякакви експерименти. Въпреки това групата на суши феновете с по – дълъг опит предпочита хапки, в които преобладава рибата. По този начин вкусът на всяка една риба се показва в чист вид.
Много от ресторантите за суши добавят уасаби в сосовете или в друг етап на приготвянето на суши. Разбира се симпатично зелено уасаби цвете задължително често краси платата със суши. Въпреки това уасабито не бива да се смесва със соеви сос при ядене на суши. Макар този стил да е традиционен за хапването на сашими, при суши е в противоречие с етикета.
При поръчката на плато суши в ресторант парчетата обикновено са приготвени на място и след получаване на поръчката. Те не са престояли и все още са свежи, добре запазени на външен вид и пресни. Когато суши се доставя в дома на клиента се появява факторът време. А именно това влияе върху качеството на храната и нейната свежест. Така че, когато се поръчва суши за дома или се купува предварително приготвено в магазин или ресторант, трябва да се има в предвид и този факт.
Изберете своите първи хапки суши с нашите съвети!
Суши? Да, разбира се! Японската храна станала особено популярна в страната през 19-ти век си има специфики както на приготвяне, така и на хранене. Изключително вкусно и много обичано по целия свят суши е страхотна храна, която много се харесва във всяка точка на планетата. Подобно на други кухни и тук има някои основни видове суши , върху които се градят останалите типове хапки.
Ами да, това не е проява на лош вкус. Напротив – много хора използват пръстите си за да консумират суши и това не е забранено и не се счита за неприлично. Единственият вид суши, за който не е присъщо хапването с ръце е сашими. Парчето суши се взема и се потапя в соев сос, като при видовете, които имат в основата си ориз, а отгоре парче маринована риба в сос се овкусява рибата. Обяснението на този факт е просто – оризът поема много бързо и голямо количество от соса.
Нигири суши в основата си има топка ориз, обикновено оформена в правоъгълна форма. Отгоре има парче маринована риба. Видовете риба са различни. Може да има както риба тон, така и скарида, сьомга, змиорка, калмар, октопод и каквото друго може да предложи готвача. Не всички нигири са сурови, но това е един от най – добрите варианти на суши за хора, които искат да опитат истинския вкус на рибата.
Спецификата на сашимито се състои в това, че за разлика от другите видове суши, тук няма ориз. Сашимито се състои само от парчета предварително овкусена риба. При това суши хората имат възможност да се насладят на чистия вкус на рибата.
Макито е сред най – разпространените видове суши. В основата му са заложени прости съставки като ориз и пълнеж, увити в нори – кори от морски водорасли. Маки суши има много различни интерпретации от вегетариански – ориз и зеленчук като краставица или авокадо, до такива с например рулца от раци или риба тон. Този вид суши се пригажда особено лесно към много национални кухни.
Суши урамаки много прилича на обикновеното маки, но оризът е отвън, а вътре в кори нори е затворена плънката. Много майстори на сушито използват този вид рулца, за поставяне на различни топинги отгоре, като точици от майонеза или други подобни украси.
Темакито е прекрасно и много красиво суши, което обаче изисква много повече работа и за разлика от другите хапки се дели много по – трудно. В направения от кори нори конус се поставя плънка. А самата плънка може да бъде ориз смесен със зеленчуци или с риба.
Научете още интересни факти и за Макисуши
Японската кухня е една от най – любимите на много хора не само в Азия, но и по света. Отчасти това се дължи на леснотата, с която се готвят рецептите, от друга на сезонността на продуктите, които се използват за готвене. Има няколко основни съставки, които са заложени в основата на повечето от храните и добавките в японската кухня. Такъв продукт е соята. В какво се състои тайната на храните, в чиято основа е заложена соята? В различните начини на нейното приготвяне и участието в разнообразни ястия. Варените зелени соеви зърна са популярна закуска в Япония и също така често са мезе при консумация на бира, подобно на наложената тенденция в света, компания на бирата да правят пържени картофи. Печени зърна соя се ползват при изработването на оризови бисквити. В печено състояние се консумират и по време на фестивала Сецубун.
Не, не военния алианс. Натто е храна от японската кухня, която се приготвя от ферментирали соеви зърна. Много често се яде за закуска, като се смесва с малко даши, горчица и варен бял ориз. Натто се използва и като плънка а суши или топинг на тестени изделия.
Какво е японска кухня без соев сос? Двете понятия вървят заедно в света на световната кухня. Соевият сос се прави от ферментирали, печени соеви зърна. Има много разновидности и вкусове, които зависят най – вече от региона, в който се произвежда. Бидейки сред главните части от японската кухня, соевият сос се добавя за овкусяване на разнообразни ястия, като най – популярните са суши и сашими.
Вкусно, но и също толкова популярно ястие от японската кухня, в чиято основа е залегнала соята. Представлява паста от ферментирали соеви зърна, като цветът и вкусовете варират от светло до тъмно и от сладко до солено. Всичко зависи от региона, в който се произвежда. Най – известното ястие е мисо супа.
Производството на тофу много прилича на процеса на правене на сиренето. Най – често консистенцията му прилича именно на сирене. Тофуто е част от японската кухняи една от основните и съставки. Консумира се како сурово, така и варено, пържено. Често при супи се готви в комбинация с мисо.
Представлява подобна на мляко бяла течност, която се прави от соя и вода. Соевото мляко се пие както в чист вид, така и с добавени различни аромати. Възможно е и приложение като добавка към други ястия. Соевото мляко е в основата на правенето на тофу.
Брашното се прави от печени, смлени соеви зърна. Цветът му е светло кафяв, а приложението му различно. Най – честите използвания са при поръсване на сладкиши.
Научете интересни факти и за тофуто
Сушито е изключително разпространена храна не само азиатския регион, но от средата на 20-ти век и в районите на Америка и Европа. Подобно на традиционните ястия от Стария континент, които са се развивали с течение на векове, при консумацията на суши също има особени моменти, които е добре да се знаят. Така при посещение на ресторант, в който ще се консумира тази японска храна ще се избегнат неприятните погледи от околните и проява на неуважение към домакините.
Ето някои моменти от основния суши етикет:
Суши хапката се яде винаги наведнъж. Това е задължителна подробност. Когато хапката суши неможе да бъде погълната цялата, може да се отхапе парче от нея, но останалото трябва да се задължи в клечките, готово за консумация.
Потапяне в соевия сос. Натопяването на цялата хапка суши в соев сос се смята за непочтително. Ако хапката се „накисне“ в соса, това означава, че останалите вкусови качества на храната са лоши. Соевият сос се използва само за добавяне на аромат и малко допълнителен вкус. Хапките Нигри се потапят в соса винаги с месото надолу, защото при този вид рибата е леко сурова и тя трябва да си взаимодейства със соса, а не ориза. За овкусяване се използват светли соеви сосове, защото са по – леки.
Използване на кърпа. В повечето традиционни японски ресторанти пред гостите се поставя малка влажна кърпа. Тя се използва за почистване на пръстите преди и по време на хранене, без значение от това дали се консумира суши или друго ястие. След избърсване на ръцете тя се поставя сгъва и поставя в обратно в това, в което е донесена – кошница или тавичка. Традицията позволява да се използва и за избърсване на лицето след хранене.
Използване на пръстите по време на хранене. Консумацията на японските ястия включително суши се извършва с клечките Хаши. На много европейци и американци използването на Хаши е трудно и неудобно. Традицията на японската кухня позволява и използването на пръстите на ръката за хранене при консумация на суши. Въпреки, че много хора се научават да се хранят с клечки, пръстите вършат същата работа. Не е препоръчително обаче да се използват традиционните за Европа и Америка ножове и вилици, защото сушито не е пържола и няма нужда от нарязване.
Нигрито често се консумира с ръце, защото не е толкова стегнато навито и може да се разпадне докато стигне до устата, когато се хапва с клечки. Суши фунията или Cone sushi най – често се яде с ръце. Популярното като „разпръснато“ суши обаче се яде само с клечки, защото при него продуктите не са събрани на руло, а разпръснати в купа.
Ето няколко съвета за правилното използване на клечките за суши
