Публикации

Интересно и вкусно инари суши

/in /by

Историята на инари суши има малко по – различен корен от тази на традиционните рулца. Освен нестандартният му вид, който първи прави впечатление, и нетипичният начин по който се приготвя още много интересни моменти, свързани с възникването и развитието му. Една друга основна отлика е, че инари не е бил начин за съхраняване на риба, каквато е основата на типичните хапки.

От къде идва името?

Самото име „Inari“ е същото като на едно от най – почитаните божества в Япония. Божеството Инари се счита за божество или ками, закрилник на плодородието, ориза, чая и сакето, селското стопанство и промишлеността. От 16-ти век божеството е патрон и на ковачите и защитник на войните. Поклонението пред него става много популярно през Едо периода и днес в страната има около 32 хиляди светилища, посветени на Инари. Според религиозните вярвания пратениците на божеството са лисиците, които се смята че обичат пържено тофу. Самата форма на този вид суши наподобява лисиче ухо.

Основни съставки на инари суши

Основна съставка на инарито като вече стана ясно е тофуто. Типичната съставка за японски ястия се използва за направата на специален вид опаковка или джобче, в което след това се поставя плънката. Външната коричка на готовата хапка е направена от предварително обработено тофу, което често първо се вари. След това се обработва още веднъж, като се пържи в много олио, което пък прави хапката доста мазна. Всъщност пърженето в много олио е типично за японската кухня, въпреки че тя се слави като здравословна. След като е оформено джобчето от тофу, в него се поставя плънката. А тя е основно от ориз. За да не е сухо и да има повече аромат и вкус, оризът може да бъде предварително приготвен и подправен с други съставки. Много често плънката е от ориз със зеленчуци – например моркови, сушени гъби или други традиционни за Япония като Шийтаке, бамбукови кълнове. Често се добавя и сусам за допълнителен вкус.

Няма риба и морски деликатеси

Още една съществена разлика от другите разновидности на хапките – в инари не се поставят като плънка риба и морски деликатеси. Отлично решение за хората, които не са любители на рибата, а предпочитат да се насладят само на зеленчуци. При повечето рецепти за приготвянето на инари суши напълно отсъства рибата и морските продукти. Типичните и най – често поставяни съставки са ориз и зеленчуци.

Храна за свободното време

Поради компактността си, инари е много често предпочитана храна при излизане навън. Често се носи на пикник или пък в офиса, защото за нейната консумация не са нужни допълнителни приспособления. Въпреки това е добре да се обърне специално внимание на факта, че тофуто е пържено, което означава, че хапките са мазни отвън.

Пригответе и също толкова вкусно суши гункан маки

Най-старите японски ресторанти – 2

/in , /by

Традиционните японски ресторанти са с много дълбоки корени и има места, които са живи и до днес. Сред най – старите места за хранене в страната има такива, функциониращи от преди почти 5 века. Много малко места в Европа и останалите части на света могат да се похвалят с подобни исторически данни. Кои са едни от най – старите? Ето още пет оцелели и до днес:

Японски ресторанти – Kagetsu

Това е най – старият и най – популярен ресторант в Нагасаки. Открит е през 1642г. и първоначално функционира като луксозна гейша къща. Днес мястото е сред почитаните японски ресторанти, в които се сервират традиционни ястия и най – вече в стила Shippoku. Този стил е смесица от традиционни японски ястия, повлияни от китайското и португалско влияние. Посетителите се радват на красиви и вкусни блюда сред уникална традиционна архитектура и красиви, буйни градини.

Kawabun в Нагоя

Това е един от японските ресторанти с дълга история – създаден преди повече от 400 години, но и до днес е запазил своя лукс и сервира изключително изискани ястия. Времето, в което е била нужна предварителна резервация вече е отминало, но въпреки това стилът на мястото остава. Менюто на този японски ресторант е сезонно и така готвачите имат достатъчно време за подготовка и изпипване на всяко ястие.

Okutan Higashiyama

Още един от старите японски ресторанти, който е ситуиран в старата столица Киото. Основан е през 1635 година и прави свежо тофу всеки ден. Дори най – големите почитатели на месото остават впечатлени от тофу ястията. Макар да са минали столетия от основаването на този японски ресторант, неговата основна линия в кухнята, а именно тофуто продължава да бъде главна в менюто.

Okutan Nanzenji

И този японски ресторант се намира в Киото, пред храма Нанзенджи. Изключителната архитектура на целия комплекс напомня за историята на будисткия храм и милионите хора, минали от там на поклонение. Подобно на тях всеки посетител може да опита традиционното ястие, сервирано в този японски ресторант – Yudofu. Както става ясно и от името на гозбата нейната основа е прясно тофу, което е гарирано със соев сос и зеленчуци.

Японски ресторанти – Yoshinoya

Въпреки, че е основан през 1899 година и отстъпва като време на съществуване на своите конкуренти до тук, този ресторант заслужава внимание, защото е първата верига от заведения в Япония. Първият специалитет на заведението е ястието gyudon, което представлява купа с ориз, покрит с тънко нарязани парчета телешко и лук. Днес веригата има над 1400 ресторанта в 9 страни по света. Отличителната черта на местата за хранене под тази марка са бързината и простотата при приготвянето на традиционна японска храна. И все пак заслужено участва в класацията на старите японски ресторанти, защото съществува почти 120 години.

Вижте началото на класацията с най – старите японски ресторанти в нашия блог!

Японската кухня и ролята на соята в нея

/in , /by

Японската кухня е една от най – любимите на много хора не само в Азия, но и по света. Отчасти това се дължи на леснотата, с която се готвят рецептите, от друга на сезонността на продуктите, които се използват за готвене. Има няколко основни съставки, които са заложени в основата на повечето от храните и добавките в японската кухня. Такъв продукт е соята. В какво се състои тайната на храните, в чиято основа е заложена соята? В различните начини на нейното приготвяне и участието в разнообразни ястия. Варените зелени соеви зърна са популярна закуска в Япония и също така често са мезе при консумация на бира, подобно на наложената тенденция в света, компания на бирата да правят пържени картофи. Печени зърна соя се ползват при изработването на оризови бисквити. В печено състояние се консумират и по време на фестивала Сецубун.

Натто

Не, не военния алианс. Натто е храна от японската кухня, която се приготвя от ферментирали соеви зърна. Много често се яде за закуска, като се смесва с малко даши, горчица и варен бял ориз. Натто се използва и като плънка а суши или топинг на тестени изделия.

Соевият сос и неговото място в японската кухня

Какво е японска кухня без соев сос? Двете понятия вървят заедно в света на световната кухня. Соевият сос се прави от ферментирали, печени соеви зърна. Има много разновидности и вкусове, които зависят най – вече от региона, в който се произвежда. Бидейки сред главните части от японската кухня, соевият сос се добавя за овкусяване на разнообразни ястия, като най – популярните са суши и сашими.

Мисо

Вкусно, но и също толкова популярно ястие от японската кухня, в чиято основа е залегнала соята. Представлява паста от ферментирали соеви зърна, като цветът и вкусовете варират от светло до тъмно и от сладко до солено. Всичко зависи от региона, в който се произвежда. Най – известното ястие е мисо супа.

Тофу

Производството на тофу много прилича на процеса на правене на сиренето. Най – често консистенцията му прилича именно на сирене. Тофуто е част от японската кухняи една от основните и съставки. Консумира се како сурово, така и варено, пържено. Често при супи се готви в комбинация с мисо.

Соево мляко

Представлява подобна на мляко бяла течност, която се прави от соя и вода. Соевото мляко се пие както в чист вид, така и с добавени различни аромати. Възможно е и приложение като добавка към други ястия. Соевото мляко е в основата на правенето на тофу.

Соево брашно

Брашното се прави от печени, смлени соеви зърна. Цветът му е светло кафяв, а приложението му различно. Най – честите използвания са при поръсване на сладкиши.

Научете интересни факти и за тофуто

Суши с тофу от японската кухня

Японската кухня – традиционно меню

/in , /by

Правилното хранене е важна част от развитието на всеки човек. В много голяма степен ястията, които се консумират са типични за дадена географска област или населено място. Така например в много части на света се закусва със сандвич и топла напитка. В японската кухня също има типични храни, с които започва деня.
Основна разлика между закуската в японска кухня и останалите е видът на храната, а и ястията, които се сервират. Голяма част от тях за повечето хора биха изглеждали като нетрадиционни или като подходящи за друг вид хранене като обяд или вечеря.

Традиционна закуска от японската кухня

Какво се включва в една традиционна японска закуска? Ето основните неща: бланширан ориз, мисо супа, някакво протеиново ястие като риба на скара или омлет от яйца. Заедно с тези основни храни има и група на страничните. В нея са включени ястия като кисели краставички, кори нори, ферментирали соеви зърна и зелена салата.
Макар за много хора това меню да има по – добро място като например за вечеря или обяд, то се поднася именно за закуска. Задължително е обаче, храните да не бъдат мазни, пържени или тлъсти. Това има своето много просто обяснение – организмът има нужда от силен старт на деня. Все пак порциите, които се сервират са съобразени с потребностите на един човек.
Оризът има много въглехидрати, които пък са източник на енергия.

Най – често приготвяните ястия

Мисо супата е традиционно ястие от японската кухня, което се сервира по най – различни начини, в комбинация с тофу, зеленчуци, уакаме. Тъй като това е често ползвана съставка в японската кухня се предлага в магазините в най – различни видове, дори в единични разфасовки.
Натто. Храна от японската кухня, която е съставена от ферментирали соеви зърна. Съдържа голямо количество протеини. Приготвя е се в комбинация със соев сос, лук, горчица или други съставки.
Тамагояки – омлет от яйца, навит във вид на палачинка. Нарязва се на тънки филийки, които обикновено са поръсени със сладки или солени dashi. Омлетът е много често срещано ястие в японската кухня и дори може да се ползва при приготвяне на суши.
Риба на скара. Съдържа много протеин и се приготвя печена на скара или само леко запържена в тиган. Най – предпочитаната за закуска риба е сьомгата, като се подправя единствено със сол.

Добавки

Мариновани зеленчуци. Обикновено се използват за гарнитура на всякакви видове ориз.
Нори. Освен кори за направа на суши норито често присъства на трапезата като компания на ориза.
Зеленчуци. Освен киселите краставички и морските водорасли на закуска в японската кухня обикновено присъстват и различни други видове варени зеленчуци или свежи салати. Всеки зеленчук се поднася в отделна купичка.

Научете още интересни факти за японската кухня от нашия блог.

японската кухня

Японската кухня – храни за вегетарианци

/in , /by

Японската кухня не е само суши, а има и много други апетитни рецепти, чието приготовление е бързо и лесно, а всички продукти са подходящи и за вегетарианци. С изключение на типичните риба и морски продукти голяма част продуктите в японската кухня са от растителен произход. Няколко много вкусни продукта, които са подходящи за вегетариански ястия и разбира се със запазени хранителност и вкус.

Основни вегетариански продукти от японската кухня

Гохан – вид японски ориз и според местните е най – добрият ориз в света. Зърната са къси и леко лепкави. Консумира както в чист вид, така и в ястие със зеленчуци.
Тофу. Растителен продукт от японската кухня, създаден от соя. Заложен е като основна съставка за разнообразни гозби, а ресторантите специализирани в неговото предлагане имат богат асортимент от тофу ястия. Пример за такова ястие от японската кухня е Atsuage. Състои се от двойно дълбоко замразено тофу. Този процес позволява на продукта да стане достатъчно стегнат за да позволи изпичането му на грил.
Мисо. Продуктът също е на растителна основа, като обикновено се предлага като супа, а често и в комбинация със зеленчуци. Различните цветове на мисото се дължат на района от който произхожда. Това важи и за вкуса. Най – разпространените на пазара са бялото и червеното.
Zosui. Много апетитно хапване от японската кухня, което съставлява лепкава супа с ориз. Бульонът е само вода и най – често към ориза са добавени зеленчуци.
Дайкон – ряпата, която се смята за един от популярните компоненти при готвене на всякакви гозби от японската кухня. Среща се както във вид на салата, така и като съставка на други храни например суши.

Традиционна тиквена супа

Супа Кабоча. След мисото, това е следващата по популярност супа в Япония. Супата е сладка и се приготвя от тиквата със същото име. Особено обичано ястие от японската кухня, което се сервира най – често през зимата.

Няма как без темпура и нудълси

Темпура. Тази панировка е особено характерна за ястията от японската кухня. В темпурата се панират както зеленчуци, така и месо. Много добра идея за всички вегетарианци, които искат да се насладят на панирани храни.
Соба нудълс. Вид японска храна, която прилича много на познатите спагети. Разликата е в това, че спагетите са изработени не от пшенично брашно, а от елда. Много от рецептите в японската кухня, съдържащи соба нудълс са във вид на супа. Допълнени са от разнообразни зеленчуци като например гъби. Разбира се подобно на спагетите и соба нудъсите могат да се готвят със сос или с месо – обикновено пилешко или риба.
Нудълсите като цяло са едно от най – разпространените харни. Предлагат се в различни форми и се доближават много по тип до макароните, предлагани на нашите пазари.

За почитателите на безместните ястия – опитайте и суши за вегани

Японска кухня – Тофу

/in /by

Популяризиране на японската кухня и Тофу

Японската кухня е толкова далечна от Западната, но и толкова интересна. Нейните съставки са нетрадиционни и в често непознати за жителите на Европа и Америка, но с глобализирането на света японската кухня печели все повече почитатели във всички кътчета на света. Една от типичните японски храни е тофу. Тофу е продукт, произведен от соево мляко, произвежда се на блокчета, а технологията е подобна на тази, за направата на сирене. Много добър източник на протеини и един от главните елементи на японската кухня. Тофуто е особено важен елемент от вегетарианската храна в храмовете на Буда. По своята същност свежото тофу има приятен, деликатен вкус, който в същото време е променлив и се ползва и за сладки, и за солени ястия.

Някои от най – популярните видове тофу в японската кухня са:

Меко тофу – това е свежото тофу с гладка консистенция, подобна на яйчен крем. Този специалитет от японската кухня се консумира обикновено студен, но има вариант да се добави и към сос и да се състави яхния подобна на мабо дофу.

Твърдо тофу – твърдото тофу е част от японската кухня подобно на мекото, но за разлика от него има по – твърда консистенция. Резултатът от този си вид продукта е много по – лесен и приятен за готвена.

Пържено тофу – в японската кухня има няколко варианта на пържено тофу: по – тънките парчета пържено тофу се наричат Aburaage. Те се пържат докато станат светли и леки. Получава се своеобразно „джобче“, което се пълни с различни плънки, като например суши. Пърженото тофу, нарязано на тънки парчета се използва като гарнитура или добавка например в мисо супа. Дебелите парчета се наричат „Atsuage“ и приличат на тофу, но с пържена коричка. Дебелите парчета пържено тофу може да се сервират както самостоятелно подправени със сос, така и поставени в супи или яхнии.

Сушено замразено тофу – вид продукт от японската кухня известен още като „Koyadofu“. Името на продукта произлиза от названието на хълма „Koya“, където ястието е приготвяно и поднасянето като специалитет в храмовете на Буда. Сушеното замразено тофу има лека, пореста текстура, която лесно просмуква течности и за това се поставя в сосове и супи. Koyadofu е сред най – често срещаните ветегариански ястия, поднасяни в храмовете.

Ферментирало тофу – продукт от японската кухня, популярен и като „Tofuyo“. Ястието идва от префектура Окинава и се произвежда от ферментирало тофу, накиснато в малцов ориз и авамори ликьор. Продуктът има силен и остър вкус, често е сравняван с този на сиренето, защото има подобен вкус и текстура. Ферментиралото тофу може да се опита в ресторантите на островите Окинава, като се поднася в малки порции и обикновено е придружено от алкохолни напитки.

Прочетете следващата статия ако искате да разберете повече за традициите в приготвянето, поднасянето и консумацията в японската кухня.