Публикации

Японската кухня – вкусното тонкацу

/in , /by

Основните храни в японската кухня са съставени главно от зеленчуци и месо. Най – често употребяваните меса са пилешко и телешко, както и риба. Има обаче и традиционни гозби, в които се слага свинско. Регионите, в които свинското месо е най – често използвано са Окинава, Кюшу и Канто. Едно от най – популярните ястия със свинско месо е тонкацу. Заедно с класическото ястие има и други негови разновидности, които не са по – малко вкусни и апетитни за хапване.

Тонкацу

Много прилича на европейският шницел. Използват се котлет или филе, което се панира и пържи в много мазнина. Името на ястието идва от японската дума за прасе и японското произношение на английската дума котлет. Тонкацу се поднася цяло или нарязано на парчета за по – лесно хранене с клечки. Една от тайните на париновката се състои в добавянето на хлебни трохи накрая. Така коричката става изключително апетитна, а вкусът на ястието се отличава. Сосът, с който се полива се основава на популярния сос Уорчестър. Някои хора обаче просто предпочитат да го полеят с пресен лимонов сок. За гарнитура на тонкацу в японската кухня най – често се поднася настъргано сурово зеле. Има най – различни разновидности на ястието като кацудон, кацу сандо, тонкацу рамен и други.

Кацудон

Ястието представлява класическо тонкацу, което е поставено върху канапе от ориз. В японската кухня оризът е особено често използван продукт, който е залегнал в почти всякакви рецепти – от сладки до солени. И тук не прави изключение неговото приложение.

Кацу сандо в японската кухня

Подобно на европейските шницели и тонкацуто от японската кухня има своето приложение при приготвянето на сандвичи. Така кацу сандо е най – просто казано сандвич с панирано свинско месо токацу. Как се приготвя? Просто – прави се токацу, което се поставя между филийки хляб. Като гарнитура, подобно на европейските сандвичи може да се добави маруля, а отвътре филийките да се намажат с майонеза. Резултатът е изключително вкусен, а приготвянето лесно.

Тонкацу рамен

Както се подсказва и от името, това е микс между тонкацу и традиционната японска юфка – рамен. Приготвя се лесно – първо юфката, след това тонкацуто и накрая се смесват двете заедно. Японската кухня е изпълнена с много подобни съчетания.

Kushikatsu

Ястието може да се приготви и с други видове месо, освен свинско, които се ползват в японската кухня. Наред с месото в него се слагат и зеленчуци. Цялото кулинарно се пържи в много мазнина и често е забодено на клечка подобно на шишче. Най – популярно е в три области – Токио, Осака и Нагоя. Във всяка част има различни истории за неговото възникване, като традициите за приготвянето му са останали и до днес. Ето защо и в тези три области Kushikatsu имат отличителни характеристики и вкусът им не е еднакъв.

А какво е общото между японската кухня и сезонните продукти?

Японската кухня и разликите и с китайската

/in , /by

Традиционно за китайската кухня е готвенето на гозби в дълбок уок тиган, в който всичко се пържи. Готвената храна често се разбърква, за да се изпържи добре и отвън, и отвътре. За разлика от това, в японската кухня често се пече или грилва на тепаняки. Това е плосък грил, върху който храната се пече, а не пържи. По този начин ястието е изпечено отвън, но остава сочно отвътре. При някои ястия от японската кухня като темпурата например се готви в съдове с гореща мазнина като фритюрници.

Сурова или обработена храна?

Суровата, не преминала термична обработка храна е много по – предпочитана в Япония, отколкото в Китай. Често в китайската кухня суровите храни се подправят със зелен лук, чесън или други овкусители. В Япония суровите храни са сред предпочитаните – това показват и един от най – известните ястия от тази кухня като суши и сашими. При тях рибата е само маринована, но не и готвена.

Подправките

Докато за едната кухня даден продукт е ястие, за другата е просто подправка. Така в китайската кухня много често се ползват различни билки и подправки, които да придадат допълнителен вкус на храните. Това не е толкова характерно за японската кухня.

Напитките

В японската кухня основната напитка при хранене е зеленият. От друга страна в съседен Китай се предпочита черния чай. И при двете култури чаят се използва като средство за подпомагане на храносмилателния процес. Това е особено важно при консумиране на по – мазна или пържена храна.

И така ето трите основни отлики между японската кухня и китайският и съперник:

1. Японците предпочита много повече сурова храна, отколкото китайците.
2. Японската кухня почита в голяма степен рибата, пилешкото и телешкото. При китайската се ползват основно свинско и телешко месо.
3. Само някои храни в Япония се пържат с много олио като темпурата например, докато другите се правят посредством варене или печене на тепаняки. В Китай се много от гозбите се сътворяват в дълбок уок тиган.

Още любопитни факти за японската кухня научете от блога!

японската кухня

Японската кухня – традиционно меню

/in , /by

Правилното хранене е важна част от развитието на всеки човек. В много голяма степен ястията, които се консумират са типични за дадена географска област или населено място. Така например в много части на света се закусва със сандвич и топла напитка. В японската кухня също има типични храни, с които започва деня.
Основна разлика между закуската в японска кухня и останалите е видът на храната, а и ястията, които се сервират. Голяма част от тях за повечето хора биха изглеждали като нетрадиционни или като подходящи за друг вид хранене като обяд или вечеря.

Традиционна закуска от японската кухня

Какво се включва в една традиционна японска закуска? Ето основните неща: бланширан ориз, мисо супа, някакво протеиново ястие като риба на скара или омлет от яйца. Заедно с тези основни храни има и група на страничните. В нея са включени ястия като кисели краставички, кори нори, ферментирали соеви зърна и зелена салата.
Макар за много хора това меню да има по – добро място като например за вечеря или обяд, то се поднася именно за закуска. Задължително е обаче, храните да не бъдат мазни, пържени или тлъсти. Това има своето много просто обяснение – организмът има нужда от силен старт на деня. Все пак порциите, които се сервират са съобразени с потребностите на един човек.
Оризът има много въглехидрати, които пък са източник на енергия.

Най – често приготвяните ястия

Мисо супата е традиционно ястие от японската кухня, което се сервира по най – различни начини, в комбинация с тофу, зеленчуци, уакаме. Тъй като това е често ползвана съставка в японската кухня се предлага в магазините в най – различни видове, дори в единични разфасовки.
Натто. Храна от японската кухня, която е съставена от ферментирали соеви зърна. Съдържа голямо количество протеини. Приготвя е се в комбинация със соев сос, лук, горчица или други съставки.
Тамагояки – омлет от яйца, навит във вид на палачинка. Нарязва се на тънки филийки, които обикновено са поръсени със сладки или солени dashi. Омлетът е много често срещано ястие в японската кухня и дори може да се ползва при приготвяне на суши.
Риба на скара. Съдържа много протеин и се приготвя печена на скара или само леко запържена в тиган. Най – предпочитаната за закуска риба е сьомгата, като се подправя единствено със сол.

Добавки

Мариновани зеленчуци. Обикновено се използват за гарнитура на всякакви видове ориз.
Нори. Освен кори за направа на суши норито често присъства на трапезата като компания на ориза.
Зеленчуци. Освен киселите краставички и морските водорасли на закуска в японската кухня обикновено присъстват и различни други видове варени зеленчуци или свежи салати. Всеки зеленчук се поднася в отделна купичка.

Научете още интересни факти за японската кухня от нашия блог.

японската кухня

Японската кухня – фестивални храни

/in , /by

Фестивалите са неизменна част от традициите и културата на всяка нация. Това важи с пълна сила и за Япония. Както и в останалите части на света, много от типичните ритуали са преминали през вековете и достигнали до днешни дни с характерните си храни и начини на изпълнение. В японската кухня има специални ястия, които се готвят основно по време на празнични дни.

Храните по фестивалите се предлагат на павилиончета или сергии наречени yatai. На всяко празненство още с наближаване на мястото на провеждането му се усеща приятния и апетитен аромат на храните от японската кухня приготвени точно за този ден.

Фестивалите в японската култура се провеждат не само през есента, но и в други сезони на годината, като събитията са както типични за това време празници, така и исторически събития. Какви храни от японската кухня може да се намерят на сергиите yatai?

Леки снаксове

Сред леките снаксовете от японската кухня, които се предлагат на повечето фестивали са Якисоба – пържени нудълси подобни на рамен, свинско месо, зеле и сос.

Окономияки – традиционни палачинки от японската кухня. В основата има зеле, което се смесва с морски продукти или свинско и се гарнира със сос.

Такояки – тестото е почти същото като използването на окономияки, но в средата на топчето се поставя парче октопод. Гарнира се със сос.

Ikayaki – специалитет, направен от калмари на скара, поръсени със соев сос и поднесени набодени на клечка.

Yaki Tomorokoshi – печена на скара царевица заедно с кочана и поръсена със сладък соев сос за глазура

Сладки фестивални храни от японската кухня:

Захарен памук. Това сладко ястие е традиционно не само за японската кухня, но и за българската. Обикновено се предлагат опаковани в торбички и с декорация от популярни анимационни герои.

Захаросани плодове. Най – популярна е захаросаната ябълка, но често се срещат и ягоди, грозде, дори ume – японска слива.

Таяки. Тази интересна сладка храна от японската кухня има форма на риба, но тази съставка не присъства вътре. Прави се от брашно като това за палачинки и се пече във форми на риба.

Други популярни снаксове, предлагани на фестивали:

Крепс – френски палачинки, които са пържени и гарнирани с шоколад, банани, бита сметана или друга подправка.

Choco banana – както самото име подсказва това е банан, покрит с шоколадова глазура.

Напитки. Традиционна за японската кухня напитка, сервирана по време на фестивали е Ramune. Напитката е подобна на сода, предлага се в стъклена бутилка и оригиналният вкус наподобява този на лимонадата. В днешно време обаче вкусовете са изключително разнообразни.

Вижте още сладкиши и снаксове от японската кухня

Японската кухня – дресинги за салата

/in , /by

Задължителен елемент от всяка салата от японската кухня е дресингът. За него се използват разнообразни съставки, но най – вече соев сос и сусамово олио. Въпреки, че са предназначени за ястия от японската кухня, много от дресингите може да се прилагат и в други салати като например традиционни български. Поставянето на сос върху салатата е въпрос на личен вкус, но и вариант за експеримент със смесването на различни вкусове. Ето няколко предложения за сосове от японската кухня , които може да се прилагат и в различни други ястия.

Нискокалоричен дресинг

За него са необходими: 3 с.л. соев сос, 2 с.л. оризов оцет, 1 с.л. предварително разтворен рибен бульон dashi, 1 с.л. захар, щипка сол, щипка черен пипер, 1 с.л. зехтин или сусамово олио.
Приготвянето е много лесно – всички съставки без олиото се поставят в купа и се бъркат енергично, до получаването на еднородна смес. После се прибавя олиото и се разбърква.

Лесен сос със сусамова паста.

Много прост за приготвяне дресинг със съставки, които може да се намерят и на българския пазар. Предимството на този дресинг, идващ от японската кухня е, че съхранението му в хладилник може да продължи до три седмици. Заложените продукти са напълно типични за японската кухня и се намират почти във всеки дом, в който се готвят много ястия от тази част на света.
Съставките са: 100 гр. бяла сусамова паста, 2с.л. сусамово олио, 5 непълни супени лъжици захар, 100 мл. соев сос, 120 мл. оризов оцет. Приготвянето е много лесно – соевият сос оцета се смесват. В голяма купа за да се бърка по – лесно се поставя предварително измерената сусамова паста. Добавя се олиото и захарта и се бърка докато сместа стане гладка. Накрая се поставя сместа от соев сос и оцет.

Сусамов дресинг от японската кухня

Още една апетитно предложение за салатен дресинг от японската кухня. В неговата основа е заложен сусамът.
Необходимите съставки са: 5 с.л. майонеза, 1 с.л. оризов оцет, 2 ч.л. соев сос, 1-2 ч.л. захар – според предпочитанията – дали дресингът да е по – сладък или по – горчив, ½ ч.л. сол, 2 с.л. смлени сусамови семки, 2 ч.л. сусамово олио. Приготвя се изключително лесно – всички съставки се смесват в купа и дресингът е готов. Много подходящ за поставяне в зелена салата, но и за месо.
Дресингът заема важно място в японската кухня, защото се използва за поливане на повечето салати, поднасяни както в домашни услови, така и в ресторантите. Разнообразните рецепти може да се комбинират според вкуса и личните предпочитания. Добър избор са и за гарниране на други видове салати, които не са типични за японската кухня.

Японската кухня – зеленчуци – част 1

/in , /by

Типично за японска кухня е стриктното спазване на сезонността и високото качество на всички храни, включително на зеленчуците и подправките. Зеленчуците са основен елемент в японската кухня за готвенето на всякакви ястия – както местни, така и зеленчукови. Много от използваните в днешните ястия зеленчуци са типичните за азиатските ширини, въпреки навлезлите нови видове от Запада. Ето някои от основните групи зеленчуци.

Листни зеленчуци:

Зеле. В японската кухня това е широко използван продукт. Добавя се към почти всякакви ястия – от супи и яхнии до пържени храни и гарнитури. Интересен факт е, че Япония е един от основните производители на зеле в света, а зеленчукът е сред най – често купуваните в японските супермаркети.
Hakusai. Зеленчук от японската кухня известен още като китайско зеле. Прясното зеле се поставя най – често за в популярното ястие набе.
Хоренсо. Това е японското наименование на спанака. Много богат на витамини, особено на желязо. Най – често се поставя в популярното японско ястие goma- ae. Включва се бланширан спанак, сладък соев сос и сусамов ароматизиран дресинг. Често се поставя и като топинг на супи.
Komatsuna – японски горчив спанак. В японската кухня се използва нарязано в салата или варено на супа. За разлика от типичния спанак, този вид има по – горчив вкус.
Shiso. Растението е подобно на ментата и неизменна част от японската кухня. Има два вида – Aojis – зелени листа, най – често се използва при сервирането на сашими, в салати или като подправка за супи. Другият вид е Akajiso – червени листа, което се използва за подправка за туршии и за придаване на цвят на различни ястия.

Кореноплодни зеленчуци от японската кухня:

Дайкон или гигантски бели репички. Това е един от най – известните зеленчуци, ползвани в японската кухня. Поставя се в почти всичко и във всякакви форми – нарязан на парчета, готвен или настърган, за топинг или за намаляване на мазнината при приготвяне на ястия като риба на скара или темпура.
Kabu.Традиционната ряпа също е част от японската кухня. Най – често се поднася сварена на супа или при приготвянето на набе. Също така се поставя и като съставка за готвене на мисо супа.
Картофи. Донесени са от датските търговци от Индонезия през 17-ти век. Въпреки това отглеждането им започва чак към края на 19-ти век. В настоящата японска кухня се използват най – вече за ястия, които са типични за Запада.
Satsumaimo или сладки картофи. Използва се изключително много в японската кухня както за приготвяне на сладки, така и за солени ястия. Често от сладките картофи се прави супа или се пържат в темпура панировка. Едно от най – известните ястия от японската кухня е Daigakuimo – захаросани парчета от сладки картофи.

Японската кухня – храни за вегетарианци

/in , /by

Японската кухня не е само суши, а има и много други апетитни рецепти, чието приготовление е бързо и лесно, а всички продукти са подходящи и за вегетарианци. С изключение на типичните риба и морски продукти голяма част продуктите в японската кухня са от растителен произход. Няколко много вкусни продукта, които са подходящи за вегетариански ястия и разбира се със запазени хранителност и вкус.

Основни вегетариански продукти от японската кухня

Гохан – вид японски ориз и според местните е най – добрият ориз в света. Зърната са къси и леко лепкави. Консумира както в чист вид, така и в ястие със зеленчуци.
Тофу. Растителен продукт от японската кухня, създаден от соя. Заложен е като основна съставка за разнообразни гозби, а ресторантите специализирани в неговото предлагане имат богат асортимент от тофу ястия. Пример за такова ястие от японската кухня е Atsuage. Състои се от двойно дълбоко замразено тофу. Този процес позволява на продукта да стане достатъчно стегнат за да позволи изпичането му на грил.
Мисо. Продуктът също е на растителна основа, като обикновено се предлага като супа, а често и в комбинация със зеленчуци. Различните цветове на мисото се дължат на района от който произхожда. Това важи и за вкуса. Най – разпространените на пазара са бялото и червеното.
Zosui. Много апетитно хапване от японската кухня, което съставлява лепкава супа с ориз. Бульонът е само вода и най – често към ориза са добавени зеленчуци.
Дайкон – ряпата, която се смята за един от популярните компоненти при готвене на всякакви гозби от японската кухня. Среща се както във вид на салата, така и като съставка на други храни например суши.

Традиционна тиквена супа

Супа Кабоча. След мисото, това е следващата по популярност супа в Япония. Супата е сладка и се приготвя от тиквата със същото име. Особено обичано ястие от японската кухня, което се сервира най – често през зимата.

Няма как без темпура и нудълси

Темпура. Тази панировка е особено характерна за ястията от японската кухня. В темпурата се панират както зеленчуци, така и месо. Много добра идея за всички вегетарианци, които искат да се насладят на панирани храни.
Соба нудълс. Вид японска храна, която прилича много на познатите спагети. Разликата е в това, че спагетите са изработени не от пшенично брашно, а от елда. Много от рецептите в японската кухня, съдържащи соба нудълс са във вид на супа. Допълнени са от разнообразни зеленчуци като например гъби. Разбира се подобно на спагетите и соба нудъсите могат да се готвят със сос или с месо – обикновено пилешко или риба.
Нудълсите като цяло са едно от най – разпространените харни. Предлагат се в различни форми и се доближават много по тип до макароните, предлагани на нашите пазари.

За почитателите на безместните ястия – опитайте и суши за вегани

Японска кухня – интересни факти

/in , /by

Японската кухня е особено интересна и привлича много почитатели във всички точки на планетата. Много от традиционните ястия в страната се доближават или имат идентични основи с тези на съседните страни. Въпреки това в понятието японска кухня отдавна е отпаднала представата просто за готвене. Наред с важността храната да изглежда добре, тя трябва да има и съответните вкусови качества.

Мястото на ориза

Така например една от основните съставки в японската кухня – оризът се използва и по чисто практични причини – висока калоричност. Оризът съдържа голямо количество въглехидрати около 75% до 85%, а около 5% до 10% са протеини. Тези вещества са с много висока усвояемост от организма около 96%. Това прави оризът изключително хранителен. Една от предпоставките за неговото непрекъснато присъствие в различните ястия от японската кухня.
Една от традициите на залегнали в хранителните навици на населението е консумацията на саке. Но според правилата на цялата японска кухня местната напита саке не се консумира едновременно с яденето на ориз.

Маринованата храна и японска кухня

Има няколко интересни факта за типичната японска кухня относно типът храна, която се консумира. Така например традиционно е мариноването. Този процес се прилага основно за риба, а както е добре известно по такъв начин е получено и сушито. Маринованата риба се използва не само при приготвянето на суши, но и при други ястия като например сашими.
Бульонът е друга традиционна за японската кухня храна. Той се вари и след това се прибавя към различни ястия – например супа. Има и вариант да се консумира като отделно ястие.
Пържените ястия също са част от японската кухня. Пример за едно такова ястие е темпурата. Тя се приготвя изключително лесно, а резултата определено впечатлява със своите вкусови качества. Използва се както за месо, така и за зеленчуци.
Много често в традиционната японска кухня присъстват и плодовете. Те обикновено се поднасят в прясно състояние – почти необработени. Редовно, дори в днешни дни менюто на японците завършва с тънко нарязани парчета сезонен плод, който се поднася красиво подреден в купичка. Често се прибавят и допълнителни вкусове като например глазура от белтъци.

Специални храни

Има и една определена група храни, които са традиционни за японската кухня, но се приготвят сравнително рядко. Подобни ястия се поднасят само в конкретни случаи. Една такава специфична храна е кайсеки. Този храна е смесица от изкуство и феерия от вкусове. Поднася се традиционната чаена церемония, която в исторически план е много известна по света и се отличава с красота и изящество. От друга страна днес този ритуал е доста повече атракция и доста по – малко традиция.

Научете и интересни факти за традиционните японски ресторанти

Японска кухня – хармония с природата

/in /by

Интересна и вкусна съставена от много плодове и зеленчуци в японската кухня има много почитатели отвъд пределите на страната. От снежните планини на Хокайдо до пясъчните брегове на Окинава всеки един регион в страната има своя собствена типична за него храна, която се обединява под названието японска кухня. Подобно на останалите страни по света и тук много ястия са местни и типични само за една област и могат да се опитат само там.
Япония е островна страна и за това в голяма част от различните ястия са заложени рибни продукти и морски дарове. Ядрото на много от храните са ориз и риба. Често менюто на едно обикновено семейство включва мисо, соев сос, още няколко сезонни ястия и зелен чай.
В основата на готвенето на всяко едно ястие е запазването на максимално естествения вкус на всички продукти. Японска кухня често означава сезонни ястия, които са едва термично обработени. Хармонията е друга важна част от цялата композиция на храната. Един от водещите принципи при готвене и поднасяне на ястия е естетиката на чинията. Храната не просто трябва да е вкусна, но да изглежда добре и първо да направи впечатление на очите, а след това на вкусовите рецептори.
Японска кухня и ориз
Колко често в Япония се консумира ориз? Ами всеки ден! Дългата връзка на японската кухня и оризът датира от почти 2000 години. До ден днешен се запазва цикълът изпълнение на първата реколта – сеитба, семената-разсаждане, плевене и прибиране на ориза. Специфичния климат на страната и честите природни бедствия засягали реколтата през годините карали хората в продължение на векове да практикуват различни религиозни церемонии за плодородие и опазване на насажданията.
Макар и не свързан пряко със същността на японската кухня още един факт показва връзката между ориза и начина на живот на японците. От древността чак до средата на 19-ти век оризът е бил нещо като валута за местните жители. Той е бил използван като средство за разплащане, с него са плащани заплати и данъци. Колкото повече ориз е имал един човек, толкова по – богат е бил.
Ето защо и до днес японската кухня в основата си е ориз, а този продукт е считан за един вид съкровище на страната. Той се почита силно от хората и е в основата на производството на различни други продукти от японската кухня като саке, оцет и други.
След ориза, следващото нещо, което е типично за японската кухня е рибата. В зависимост от сезона на пазара се предлагат различни видове риба, като на рибните пазари уловът е пресен. Много от суши готвачите и до ден днешен обикалят пазарите в търсене на идеалната риба за приготвяне на тази типична за японската кухня храна.
Зеленчуците и плодовете са другата точка от дневното меню на традиционната японска кухня. Те задължително са пресни и свежи, характерни именно за дадения сезон, макар че в съвременните глобални пазари се срещат всякакви зеленчуци по всяко време на годината.

Научете и с какви зеленчуци най – добре си партнира сушито.

Японска кухня – религия и история

/in /by

Японска кухня – първата асоциация на повечето хора е суши. Но не само. Кухнята на Япония възниква някъде около 3-ти век преди Христа и определено началото. В самото си зараждане понятието японска кухня не е съвсем такова, защото оризът например идва от Корея. Там оризът, който след това се превръща в основа на много от ястията вече е открит и техниката за неговото оглеждане е известна. Техниката се пренася от племето Яйой, което се мести от Корея в Япония, а оризът се използва за всякакви неща от готвенето до правенето на хартия, вино, строителни материали и храна за животните.
С времето в понятието японска кухня се разширява и върху него оказват влияние различни политически и икономически фактори. Така например соевият сос, който също е част от японската кухня пристига от Китай. През Корея пък идва Будизма. Тази религия става официална за Япония през 6-ти век.
Следващата следа в японската кухня оставят португалците и японците. През 16-ти век те пристигат в Япония в търсене на нови търговски пътища и пазари. От тези култури към японската кухня се прибавят пържените храни. Преди това този вид ястия са били нетипични за страната и за нейните традиции в готвенето. Едно от нещата, които са запазени чак до днес от смесването на португалска и японска кухня е пържената темпура. Въпреки това пърженото остава нещо внесено отвън, а не създадено и еволюирало в страната. Други изделия, които също се внасят от западните търговци са тютюнът, захарта и царевицата.
Някъде около 1600-та година и продължаваща до 1868 година Япония е затворена за чужденци. Шогунът Токугава, се опасява, че европейците могат да предизвикат война в страната. Поради тази причина управляващите затварят пристанищата и прогонват всички чужденци от страната. В този период на изолация японската кухня също се затваря и до известна степен се повлиява от религиите. По това време в страната се изповядват две основни – будизъм и шинтоизъм. И двете религиозни вярвания наблягат на сезоните и това какво носят те. Така японската кухня се сдобива със станалото особено популярно сезонно ползване на продуктите – ястията се готвят със зеленчуците, които точно в този момент са пресни. В будизма например има пет основни цвята и пет основни вкуса – нещо, което се отразява силно и в при формирането на съвременната японска кухня. Цветовете са: жълт, черен, бял, зелен и червен, а вкусовете: сладък, пикантен, солен, горчив и кисел.
Търговията със Западния свят е подновена през 1854г. След повторното отваряне на пазарите традиционната японска кухня започва силен културен обмен със света. Така хората, посещаващи страната се срещат с вече вкоренените навици на готвене и рецепти на Япония.

Темпурата идва от Португалия – научете как!